— Добре тогава — каза той, — вие може да сте обяснили на лейтенанта какво сте направили, но и аз искам да го чуя.
— Открихме някои неща, но не много — отвърна Райдър. — Джери отиде да се срещне с Наш, докато аз седнах на компютъра и после си поговорих с един приятел от „Таймс“. Първо прегледах данъчната декларация на Тони Алайзо и взех номера на социалната застраховка на Вероника. После го вкарах в компютъра на министерството на социалната сигурност, за да го проверя, и открих, че Вероника не е истинското й име. Номерът отговаря на Дженифър Джилрой, родена преди четирийсет и една години в Лас Вегас, Невада. Не е за чудене, че според собствените й думи не можела да понася Вегас. Тя е израснала там.
— Някакви данни дали е работила някъде?
— Нищо, докато не пристигнала тук и започнала работа в „ТНА продъкшънс“.
— Нещо друго?
Преди Райдър да успее да отговори, до стъклената врата, която водеше към вътрешността на заведението, настана бъркотия. Вратата се отвори и едър мъж в барманско сако избута навън по-дребен човек. Той бе раздърпан, пиян и се възмущаваше, че не му оказвали уважението, което му дължали. Барманът грубо го изтласка през портата на градината. Веднага щом понечи да влезе вътре, пияният се завъртя и тръгна след него. Барманът се обърна и го блъсна толкова силно, че човекът падна по задник на земята. Засрамен, той започна да заплашва, че ще се върне и ще му даде да се разбере. Неколцина от гостите по външните маси се изхилиха. Пияният се изправи и с клатушкане излезе на улицата.
— Тук започват доста рано — отбеляза Билетс. — Продължавай, Киз.
— Както и да е, проверих и в НСИС. Дженифър Джилрой на два пъти е била арестувана в Лас Вегас за проституиране. Това е станало преди повече от двайсет години. Телефонирах им и ги накарах да ни пратят снимките и докладите. Документацията не е вкарана в компютър и трябва да се поровят в архива, така че ще получим материалите чак следващата седмица. Според компютъра и в двата случая не се е стигнало до съд. Тя се е признавала за виновна и си е плащала глобата.
Бош кимна. Всичко това изглеждаше съвсем обичайно.
— Не успях да открия нищо повече по въпроса. Моят човек от „Таймс“ не разполагаше с никаква информация, същото се отнася и за приятелката ми от „Варайъти“. В критиките на „Фатална страст“ почти не се споменава за Вероника Алайзо. И тя, и филмът са били сравнени със земята, но въпреки това бих искала да го гледам. Пазиш ли още касетата, Хари?
— На бюрото ми е.
— Тя съблича ли се във филма? — попита Едгар. — Защото ако се съблича, и аз искам да го гледам.
Никой не му обърна внимание.
— Добре, какво друго? — продължи Райдър. — Хм, за Вероника на два пъти се споменава в съобщения за кинопремиери и за това кой е присъствал. Не е много. Когато каза, че е имала своите петнайсет минути слава, Хари, сигурно си объркал минутите със секунди. От мен толкова. Джери?
Едгар прочисти гърлото си и обясни, че отишъл до къщичката на портала в Хидън Хилс, където неочаквано се сблъскал с проблем. За да му даде пълния дневник на портала, Наш настоявал за ново съдебно нареждане. Едгар каза, че след това прекарал следобеда в подготвяне на заповед и в търсене на съдия, който да не си е тръгнал рано за уикенда. Накрая успял и сега разполагал с подписана заповед, която възнамерявал да занесе на Наш на следващата сутрин.
— Двамата с Киз ще идем там утре сутрин. Ще прегледаме дневника и после може да наминем през някои от съседите, да ги поразпитаме. Както самият ти каза, надяваме се вдовицата да погледне през прозореца и да ни види. Да изпадне в паника, да допусне грешка.
Сега беше ред на Бош и той им описа следобедните си посещения, включително неочакваната среща с Рой Линдъл и съобщението на агента, че Вероника Алайзо започнала кариерата си като стриптизьорка в Лас Вегас. Освен това им разказа за откритието на Саласар, че малко преди смъртта си Тони Алайзо е бил напръскан с лютив спрей и за подозрението на патоанатома, че сигурно го е напръскала жена.
— Той смята ли, че жената е била в състояние да го убие сама, след като го е напръскала със спрея? — попита Билетс.
— Няма значение, защото така или иначе не е била сама — отвърна Бош.
Той взе куфарчето в скута си и извади копията на отпечатъците от подметка, които Донован бе открил върху трупа и бронята на ролса. Детективът остави листовете по средата на масата, така че всички да ги виждат.
— Обувката е четирийсет и пети номер. Арти каза, че е мъжка. На едър мъж. Така че, ако е била там, жената може да го е напръскала със спрей, но този тип е довършил работата.