— Добро утро, детектив Бош.
— Как е, капитан Наш?
— Бива. Трябва да кажа, че вашите хора вече вдигат голяма врява тази сутрин.
— Да, случва се. Какво са направили?
— Нищо сериозно, предполагам. Ще идете ли да ги настигнете, или ще посетите г-жа Алайзо?
— Отивам при нея.
— Добре. Може би така ще престане да ми досажда. Но трябва да я предупредя, нали знаете?
— Защо ви досажда?
— Току-що се обади да ме пита защо хората ви цяла сутрин Разговарят със съседите.
— И вие какво й казахте?
— Казах й, че си имате работа и че разследването на убийство изисква разговори с много хора.
— Правилно. До скоро.
Наш му махна с ръка и отвори портата. Бош пое към дома на Алайзо, но преди да стигне дотам, видя, че от входната врата на съседната къща се появява Едгар. Детективът спря и му даде знак да дойде при него.
— Здрасти, Хари.
— Привет, Джери. Успя ли да откриеш нещо?
— Нищо интересно. Доста е сложно с тези богати съседи. Никой не иска да приказва, никой не е видял нищо. Уморих се от тези хора.
— Къде е Киз?
— Обикаля къщите от другата страна на пътя. Срещнахме се в участъка и тръгнахме с една кола. Сега Киз върви пеш там някъде. Хей, Хари, какво мислиш за нея?
— За Киз ли? Мисля, че е добра.
— Не, нямам предвид като ченге. Нали разбираш… какво мислиш?
Бош го изгледа.
— Искаш да кажеш дали между вас двамата може да се получи нещо, така ли?
— Да. Между нас двамата.
Бош знаеше, че Едгар е разведен от шест месеца и че отново започва да измъква главата си от пясъка. Но освен това знаеше нещо за Киз, което нямаше право да му каже.
— Нямам представа, Джери. Партньорите не би трябвало да поддържат такива връзки помежду си.
— Предполагам, че си прав. Значи сега отиваш при вдовицата, така ли?
— Да.
— Навярно е най-добре да дойда с теб. Човек никога не знае. Ако се сети, че я подозираме, може да се уплаши и да се опита да те очисти.
— Съмнявам се. Прекалено е хладнокръвна. Но да идем да намерим Киз. Мисля, че не е зле да дойдете и двамата. Замислил съм нещо.
Вероника Алайзо ги чакаше на вратата на дома си.
— Чакам да дойдете и да ми обясните какво точно става.
— Съжалявам, г-жо Алайзо — рече Бош. — Имахме малко работа.
Тя ги въведе вътре.
— Да ви донеса ли нещо? — през рамо попита жената.
— Не, благодаря.
Част от плана му се състоеше в това да говори предимно той. Райдър и Едгар трябваше да я плашат с мълчанието и студените си погледи.
Бош и Райдър седнаха на същото място като преди, Вероника Алайзо ги последва. Едгар остана прав наблизо. Той се опря с длан на полицата над камината и изражението на лицето му показваше, че в тази съботна сутрин би предпочел да е навсякъде другаде, но не и тук.
Вероника Алайзо носеше дънки, светлосиня риза и мръсни работни обувки. Косата й беше вдигната нагоре. Въпреки старите дрехи, тя продължаваше да е изключително привлекателна. През разкопчаната й яка Бош виждаше покритата й с лунички кожа. От видеокасетата знаеше, че обсипват целите й гърди.
— Прекъсваме ли нещо? — попита той. — Да излизате ли се готвехте?
— Ами исках по някое време днес да ида до бърбанкската конюшня. Имам кон там и ми се струва, че напоследък не му обръщам много внимание. Освен това трябва да започна да излизам. Да продължа да живея.
— Е, няма да ви отнемем много време. Първо, за това, че сутринта сте ни забелязали из района. Просто провеждахме рутинна обиколка. Човек никога не знае, може някой да е видял нещо, може някой да е наблюдавал къщата или пък наблизо да е имало кола, която не би трябвало да е там. Човек никога не знае.
— Струва ми се, че аз първа бих разбрала, ако е имало кола, която не би трябвало да е там.
— Искам да кажа, ако не сте били тук. Ако ви е нямало и някой е бил тук, няма начин да го видите.
— А как ще мине през портала?
— Не е много вероятно, знаем това, г-жо Алайзо. Но в момента не ни остава нищо друго.
Тя се намръщи.
— Нищо друго ли? Ами онова, което ми казахте онзи ден? За онзи човек в Лас Вегас?
— Много ми е неприятно да ви го кажа, г-жо Алайзо, но тогава сме попаднали на погрешна следа. Събрахме много информация за съпруга ви и отначало ни се струваше, че разследването трябва да се насочи натам. Но не стана. Сега смятаме, че се движим в правилната посока и че ще наваксаме изгубеното време.
Тя изглеждаше искрено смаяна.
— Не разбирам. Как така погрешна следа?
— Ами мога да ви обясня, ако искате. Но става дума за съпруга ви и за някои неприятни неща.
— Детектив, през последните дни се подготвих за всичко. Разкажете ми.
— Г-жо Алайзо, както струва ми се ви подсказах при последното си идване тук, съпругът ви се е забъркал с някои много опасни хора в Лас Вегас. Мисля, че ви споменах за Джоуи Маркс и Люк Гоушън?