Понякога си я спомняше, когато бе сам по време на наблюдение на заподозрян или изпаднеше в напрегнато положение. Мислеше си за нея и сега, докато седеше по турски, облегнат на едно от евкалиптовите дървета на десетина метра от самоделната палатка на бездомника Джордж. Над дрехите си беше облякъл зеленото найлоново пончо, което винаги държеше в багажника на служебната си кола. Беше се запасил също с шоколад „Харши“ с бадеми — същия, какъвто някога си носеше в джунглата. И подобно на онази нощ във високата тръстика, не бе помръдвал, както му се струваше, от часове. Беше тъмно, през листака над главата му се процеждаха единствено бледите лунни лъчи. Той чакаше. Искаше му се да запали цигара, но не можеше да си позволи огънчето й да го издаде в мрака. От време на време му се струваше, че чува Едгар да се движи или да се намества на двайсетина метра от дясната му страна, но не бе сигурен, че е той, а не някой елен или минаващ наблизо койот.
Джордж му беше казал, че има койоти. Когато го бе оставил на задната седалка в колата на Киз, за да го откарат в хотела, където щяха да го настанят, старецът го предупреди. Но Бош не се страхуваше от койоти.
Скитникът не се беше дал лесно. Бе убеден, че са там, за да го върнат в Камарило. А истината беше, че той би трябвало да се върне там, но в лудницата нямаше да го приемат, не и без предписание от държавен лекар. Вместо това щеше да прекара две нощи в хотел „Марк Твен“ в Холивуд. Мястото не беше лошо. Бош бе живял там повече от година, докато възстановяваха къщата му. Най-лошата стая в хотела несравнимо превъзхождаше мушамата сред гъсталака. Но детективът знаеше, че Джордж може и да не смята така.
Към единайсет и половина движението по „Мълхолънд“ оредя до една кола на всеки пет минути. Бош не можеше да вижда автомобилите заради склона и гъстия храсталак, но ги чуваше и виждаше фаровете, които осветяваха листака над него. Сега беше нащрек, защото през последните петнайсет минути една кола бе минала оттам на два пъти. Чувстваше, че е една и съща, защото двигателят задавено бучеше, за да компенсира бавните обороти.
А сега се връщаше за трети път. Доловил познатото буботене на двигателя, детективът напрегнато се заслуша и този път чу изскърцването на гуми по чакъл. Колата спираше отстрани на пътя. След няколко мига двигателят млъкна и последвалата тишина беше нарушена единствено от отварянето и захлопването на вратата. Макар бедрата и коленете да го боляха, Бош бавно се надигна и се приготви. Втренчи се в мрака към скривалището на Едгар надясно, но не видя нищо. После вдигна поглед към склона и зачака.
След малко лъч от джобно фенерче прониза храсталака. Светлината бе насочена надолу и се люлееше насам-натам, докато собственикът на фенерчето бавно се спускаше към мушамения заслон. Под пончото си Бош стисна пистолета в една ръка и фенерчето в другата, допрял палец до копчето и готов да го включи.
Светлината замръзна на едно място. Детективът предположи, че човекът е открил мястото, където би трябвало да се намира сакът. След миг на вероятно колебание лъчът се вдигна нагоре и започна да обхожда гората, минавайки през Бош за стотна от секундата. Но не се върна обратно. Вместо това се спря върху синята мушама, както беше предполагал и Хари. Светлината започна да се приближава и човекът се препъна, докато вървеше към дома на Джордж. Няколко мига по-късно Бош видя, че лъчът заобикаля зад мушамата. Обля го нова вълна от адреналин. Мислите му за пореден път се върнаха към Виетнам. Този път си спомни за тунелите. За сблъсъка с врага в мрака. За страха и възбудата, които носеше той. Бе признал сам пред себе си тази възбуда едва след като оцеля невредим. И стана ченге в опит отново да я открие.
Бош бавно се приповдигна. Надяваше се коленете му да не пропукат. Бяха оставили сака под мушамата, след като го напълниха със смачкани вестници. Детективът започна да се придвижва колкото можеше по-тихо зад навеса. Трябваше да се приближи отляво. Според плана Едгар щеше да се промъкне отдясно, но все още бе прекалено тъмно, за да го види.
До целта му вече оставаха около три метра и можеше да чуе възбуденото дишане на човека под мушамата. Разнесе се звук от отваряне на цип, последван от остро изсумтяване.