— Къде е той? — попита Билетс.
— В стая номер три — отвърна Хари.
— Какво казахте на началника на патрулните?
— Нищо. Стана в края на дежурството. Пауърс щеше да вземе сака и после да дойде, за да се отметне. Успяхме да го вкараме, докато почти всички останали още ги нямаше. Паркирах колата му и оставих ключовете в стаята на дежурния. Казах му, че Пауърс ни трябва за извършване на обиск, че ще се нуждаем от униформен полицай, когато разбиваме вратата. Предполагам, че после са го сменили. Доколкото ми е известно, никой не знае, че сме го довели тук.
Билетс се замисли за миг. Когато заговори, вече беше по-спокойна и повече приличаше на жената, която обикновено седеше зад бюрото в стъкления офис.
— Добре, ще ида да донеса малко кафе и да видя дали някой няма да ме пита за него. Когато се върна, подробно ще обсъдим положението и ще видим с какво разполагаме.
Тя бавно се отдалечи към коридора, който водеше към стаята на дежурния. Бош я проследи с поглед, после взе телефонната слушалка и набра номера на офиса на охраната в „Мираж“. Представи се на служителя, който му отговори, и каза, че трябва незабавно да разговаря с Ханк Майер. Когато човекът спомена, че е полунощ, Бош му отвърна, че случаят е спешен и че Майер със сигурност ще иска да му се обади. После му даде всички номера, на които можеха да го открият, и след като затвори, продължи да преглежда дневника на разследването.
— В трета стая ли каза, че сте го оставили?
Бош вдигна поглед. Билетс се бе върнала с чаша димящо кафе в ръка. Той кимна.
— Искам да му хвърля един поглед — рече тя.
Хари се изправи и я придружи по коридора до четирите врати на стаите за разпит. Първа и втора стая бяха отляво, трета и четвърта — отдясно. Но четвърта стая всъщност нямаше. Тя представляваше съвсем малко помещение с прозорец, който позволяваше да наблюдават трета стая, без човекът вътре да ги вижда. От другата страна в трета стая имаше огледало. Билетс влезе и погледна към Пауърс. Той вдървено седеше на масата. Столът му беше обърнат точно към огледалото. Ръцете му бяха закопчани с белезници отзад. Все още бе с униформа, но му бяха взели всички вещи. Пауърс гледаше право към отражението си. Ефектът в четвърта стая беше зловещ, защото като че ли гледаше право към тях, сякаш помежду им нямаше огледало.
Билетс не каза нищо. Тя просто наблюдаваше мъжа, който гледаше към нея.
— В баланса тази вечер има много висящи въпроси, Хари — тихо рече тя.
— Зная — отвърна детективът.
Двамата останаха мълчаливо още няколко минути, докато Едгар отвори вратата и съобщи на Бош, че на телефона го чака Ханк Майер. Хари се върна в бюрото, взе слушалката и обясни на Майер какво го интересува. Той му отвърна, че си е вкъщи и че трябва да иде до хотела, но че ще му телефонира колкото е възможно по-скоро. Бош му благодари и затвори. Билетс вече беше заела един от свободните столове наблизо.
— Добре — каза тя, — един от вас да ми обясни точно какво стана тази вечер.
През следващите петнайсет минути Бош разказа как намерил сака на Тони Алайзо, пуснал примамката чрез Вероника Алайзо и после зачакал в гората край „Мълхолънд“, докато не се появил Пауърс. После обясни защо не е логична предложената от патрулния полицай версия за присъствието му там.
— Какво друго каза той? — накрая попита Билетс.
— Нищо. Джери и Киз го вкараха в стаята и оттогава е там…
— С какво друго разполагате?
— Като начало имаме отпечатъка му по вътрешната страна на капака на багажника. Освен това имаме доказателство за връзката му с вдовицата.
Билетс повдигна вежди.
— Когато ти пристигна, работехме тъкмо върху този въпрос. В понеделник през нощта, когато Джери вкара името на жертвата в компютъра, получихме доклад за обир през март. Някой влязъл с взлом в дома на Алайзо. Джери запази док-лада, но не открихме никаква връзка със случая. Просто обикновен обир. И наистина си е бил точно такъв, само че полицаят, който е взел първоначалните показания от г-жа Алайзо, е бил Пауърс. Според нас връзката им е започнала с обира. Тогава са се запознали. По-късно дневникът на портала показва, че Пауърс е влизал нощем в Хидън Хилс по два-три пъти седмично. Привидно е патрулирал, но от сведенията за кредитните карти знаем, че това винаги е ставало в нощите, когато Тони е отсъствал. Мисля, че е ходил при Вероника.
— Какво друго? — попита лейтенантът. — Засега имате само няколко съвпадения.
— Това не са съвпадения — възрази Бош. — В никакъв случай.
— Тогава какво друго имате?
— Както казах, обяснението защо е дошъл в гората, не се връзва. Бил е там, за да търси сака и единственият начин да разбере за това е да го е научил от Вероника. Той е, лейтенант. Той е.