— Нямам нужда — отвърна той. — Свали белезниците.
Бош се изправи и мина зад гърба на Пауърс.
— Дясната или лявата?
— Дясната.
Между гърба на едрия мъж и стената едва стигаше мястото, за да му свали белезниците. При повечето заподозрени това положение беше опасно. Но Пауърс бе ченге и навярно знаеше, че в мига, в който направи някоя глупост, ще загуби и последния си шанс да излезе от тази стая и да се завърне към нормалния си живот. Освен това трябваше да предполага, че някой ги наблюдава и чака в готовност зад стъклото в четвърта стая. Бош отключи дясната гривна и я закопча за една от металните пръчки на стола.
Пауърс надраска подписа си и на двата формуляра. Хари се опита да не проявява външно възбудата си. Ченгето допускаше грешка. Бош взе химикалката и я прибра в джоба си.
— Дай си ръката отзад!
— Хайде, Бош. Отнасяй се с мен като с човек. Щом ще разговаряме, да разговаряме.
— Дай си ръката отзад.
Пауърс се подчини и ядосано въздъхна. Детективът закопча китките му, като прокара веригата на белезниците между металните пръчки на облегалката на стола и после се върна на мястото си. Той прочисти гърлото си и мислено повтори последните подробности. Целта му беше ясна. Трябваше да накара Пауърс да повярва, че има шанс да се измъкне оттук. Ако повярваше в това, може би щеше да започне да приказва. А ако започнеше да приказва, Бош смяташе, че щеше да спечели битката.
— Добре — каза той. — Сега ще ти обясня положението. Ако успееш да ме убедиш, че сме сгрешили, ще излезеш оттук още преди изгрев слънце.
— Точно това искам и аз.
— Пауърс, ние знаем, че имаш връзка с Вероника Алайзо още отпреди смъртта на съпруга й. Знаем, че преди убийството поне два пъти си го проследил във Вегас.
Пауърс не вдигаше поглед от масата пред себе си. Но Бош ясно можеше да види очите му. Когато спомена за Лас Вегас, зениците на патрулното ченге леко потрепнаха.
— Така — продължи Хари. — Имаме и доказателства, че си бил в „Мираж“. Проявил си лекомислие, като си оставил такива следи, Пауърс. Връзката с Тони Алайзо във Вегас става очевидна.
— Ами обичам да ходя във Вегас, какво толкова? Че Тони Алайзо бил там? Случайно съвпадение. От онова, което съм чувал, разбирам, че много често е ходил там. Какво друго имате?
— Имаме отпечатъка ти, Пауърс. Отпечатъка от пръст. В колата. В понеделник е трябвало да напълниш лютивия си спрей, но не си подал доклад за употреба на сила, който да обясни как е станало.
— Случайно се изпразни. Не докладвах за използване на сила, защото нямаше такова нещо. Доказателствата ви са пълен боклук. Имали сте отпечатъка ми? Точно така, сигурно го имате. Но аз влизах в колата, идиот такъв. Нали тъкмо аз открих трупа, спомняш ли си? Това е някакъв майтап, човече. Мисля, че е по-добре просто да повикам адвоката си и да рискувам. От прокуратурата изобщо няма да ви повярват.
Бош не му обърна внимание и продължи:
— И накрая, но не на последно място, имаме тазвечершното ти слизане в дерето. Обяснението ти не струва, Пауърс. Ти си слязъл там, за да потърсиш сака на Алайзо, защото си знаел какво има в него и си смятал, че двамата с вдовицата нещо сте пропуснали. Около половин милион долара. Единственият въпрос, който всъщност искам да ти задам, е дали тя ти се е обадила и ти е казала, или вчера сутринта, когато ходихме при нея, си бил там.
Бош забеляза, че зениците му отново потрепват, но после лицето му стана безизразно.
— Казах ти, искам да повикам адвоката си.
— Предполагам, че ти си просто момчето за всичко, нали така? Тя ти е казала да идеш и да вземеш парите, докато е чакала в къщата си.
Пауърс престорено се разсмя.
— Това ми харесва, Бош. Момче за всичко. Само дето почти не познавам онази жена. Но опитът си струваше. Струваше си. И ти ми харесваш, Бош, но трябва да ти кажа нещо.
Той се наведе над масата и сниши глас.
— Ако някога отново те срещна навън, нали разбираш, когато сме само ние двамата, лице в лице, жестоко ще ти го върна.
Той се изправи и кимна. Бош се усмихна.
— Знаеш ли, досега не бях съвсем сигурен. Но вече съм. Ти си го извършил, Пауърс. Точно ти. И никога повече няма да излезеш навън. Никога. Хайде, кажи ми, на кого беше идеята? Тя ли измисли всичко, или ти?
Пауърс намусено втренчи поглед надолу към масата и поклати глава.
— Чакай да видя дали ще отгатна — каза Бош. — Предполагам, че си отишъл в онази голяма къща, видял си всичко това, което са имали, подушил си многото пари, може да си чул за Тони и ролса му и всичко просто е започнало оттам. Обзалагам се, че идеята е била твоя, Пауърс. Но струва ми се, тя е знаела, че ще я предложиш. Тя е умна жена. Знаела е, че ще я предложиш. И е чакала… И знаеш ли какво? Ние нямаме нищо срещу нея. Нищичко. Тя те изигра съвършено, човече. Сега тя ще е навън, а ти — Хари насочи показалец към гърдите му — ще си вътре. Това ли искаш?