Детективът си помисли за подобния начин, по който пистолетът беше подхвърлен на Гоушън. И това изглеждаше прекалено лесно.
— Мисля, че е инсценирано — продължи Бош. — От Вероника. Той е направил снимките. Навярно й е казал да ги унищожи, но тя ги е запазила. Просто за всеки случай. Сигурно ги е сложила под леглото му и е оставила парите на тавана. Лесно ли се стигаше до него?
— Съвсем лесно — отвърна Райдър. — Със сгъваема стълба.
— Почакайте малко, защо й е да подхвърля на Пауърс уликите? — попита Едгар.
— Не от самото начало — каза Бош. — Тя се е подсигурила. Ако нещата тръгнат на зле, ако стигнем прекалено близо до нея, Вероника е била готова да прехвърли вината върху него. Може би, когато го е пратила да търси сака, тя е отишла в дома му и е оставила снимките и парите. Кой знае кога е започнало? Но се обзалагам, че когато кажа на Пауърс какво сме открили, очите му направо ще изскочат. Какво има в чантата, Киз, фотоапаратът ли?
Тя кимна и остави чантата на масата, без да я отваря.
— Никон с телеобектив и разписка за покупката на негово име.
Бош кимна и се замисли. Опитваше се да реши как да използва снимките и парите, за да се справи с Пауърс. Те бяха шансът им да го пречупят. Трябваше да изиграе козовете си по най-подходящия начин.
— Чакайте, чакайте — каза Едгар с объркано изражение на лицето. — Продължавам да не разбирам. Какво ви кара да смятате, че е било инсценировка? Може да е пазил парите и снимките с намерението да си поделят всичко, когато бурята утихне. Защо трябва да му ги е подхвърлила тя?
Бош погледна към Райдър и после отново към Едгар.
— Защото Киз е права. Било е прекалено лесно.
— Не и ако е смятал, че не го подозираме, ако си е мислил, че е чист до момента, в който изскочихме от храстите и го спипахме.
Бош поклати глава.
— Не зная. Струва ми се, че в такъв случай, когато преди малко разговарях с него, нямаше да се държи по този начин. Не и ако е знаел, че всичко това е в дома му. Смятам, че е било инсценирано. Тя се е опитала да прехвърли цялата вина върху него. Ако я арестуваме, ще ни сервира някоя история, че Пауърс е бил лудо влюбен в нея. Вероника е актриса, тя ще потвърди, че са били любовници, но ще каже, че е скъсала с него. Но той не я оставял на мира. Убил мъжа й, за да я има само за себе си.
Хари се отпусна назад и ги погледна в очакване на отговор.
— Струва ми се правдоподобно — отвърна Райдър. — Би могло да свърши работа.
— Само че ние няма да й повярваме — каза Бош.
— И какво получава тя от всичко това? — попита Едгар, който упорито продължаваше да не приема версията им. — Какво остава за нея, след като се отказва от парите?
— Къщата, колите, застраховката — каза Бош. — Каквото е останало от компанията — и възможността да се измъкне безнаказано.
Но отговорът не бе убедителен и той го разбираше. Половин милион долара бяха много пари, за да бъдат подхвърлени. Това беше единственото слабо място в теорията, която току-що бе развил.
— Избавила се е от съпруга си — рече Райдър. — Може би това е било най-важно за нея.
— Той й е изневерявал от години — възрази Едгар. — Защо чак сега? Какво се е променило?
— Не зная — призна Райдър. — Но или нещо наистина се е променило, или има още нещо, което не ни е известно. Точно това трябва да разберем.
— Ами опитай тогава — отвърна Едгар.
— Имам идея — каза Бош. — Ако някой знае отговора на въпроса, това е Пауърс. Ще се опитам да го измамя и мисля, че се досещам как. Киз, още ли пазиш онази касета с филма на Вероника?
— „Фатална страст“ ли? Да. В чекмеджето ми е.
— Иди я донеси и включи видеото в кабинета на лейтенанта. Аз ще донеса още малко кафе и ще дойда при вас.
Бош влезе в стая за разпит номер три. Носеше кашона с парите обърнат така, че страната с надписа „Коледа“ да е притиснат към гърдите му. Надяваше се да прилича на обикновен кашон. Детективът наблюдаваше Пауърс за някакви признаци, че го е познал, но не забеляза нищо. Ченгето седеше точно така, както го беше оставил. Сковано изправен, поставил ръце пред себе си, сякаш преднамерено. Той отправи към Хари безизразен поглед. Бе готов и очакваше следващия рунд. Бош остави кашона на пода така, че да не се вижда, придърпа стола и отново седна срещу Пауърс. После се наведе, отвори кашона, извади от него касетофон и папка и ги остави на масата.
— Казах ти, Бош, никакви записи. А ако от другата страна на огледалото си включил камера, също нарушаваш правата ми.
— Няма камера, Пауърс. Няма да записвам и разговора. Просто искам да ти пусна нещо, това е всичко. Та докъде бяхме стигнали?
— Бяхме стигнали до въпроса дали да ме пуснеш, или официално да ме арестуваш. Да ме освободиш, или да доведеш адвоката ми.