— Не доказва нищо — каза Пауърс. — Би могла да ги направи и сама. Всеки би могъл. Само защото ви е дала тази купчина… Тя ви е омотала, нали? Повярвали сте на всяка нейна дума.
— Може би щеше да е така, само че не сме ги взели от нея.
Бош отново отвори папката и извади копие от заповедта за обиск. Той се пресегна и го остави върху снимките.
— Преди пет часа пратихме това по факса на съдия Уорън Ламбърт в дома му в Палъсейдс. Той ни го върна обратно подписано. Едгар и Райдър прекараха по-голямата част от нощта в малкото ти холивудско бунгало. Сред вещите, които донесоха, имаше малък никон с телеобектив. И тези снимки. Били са под дюшека ти, Пауърс.
Той замълча и остави намръщения Пауърс да смели информацията.
— А, намерихме и още нещо. — Бош се наведе и вдигна кашона. — Това е било на тавана при коледните играчки.
Той изсипа съдържанието на кашона върху масата и пачките се разпиляха по целия плот, някои дори паднаха на пода. Бош разтърси кашона, за да се увери, че го е изпразнил и го остави долу. После погледна към Пауърс. Дивият му поглед скачаше от пачка на пачка. Детективът знаеше, че го е победил. Инстинктът също му подсказваше, че за това трябва да благодари на Вероника Алайзо.
— Виж сега, аз лично не смятам, че си чак толкова тъп-тихо рече Бош. — Нали разбираш, да държиш снимките и всички тези пари вкъщи. Разбира се, в кариерата си съм виждал и по-невероятни неща. Но ако трябваше да се обзалагам, щях да заложа, че не си знаел за присъствието на всичко това у вас, защото не си го оставял там. Е, и двете възможности ме устройват. Доказахме вината ти и изяснихме случая, друго не ме интересува. Щеше да е хубаво да спипа-ме и нея, но и това стига. Тя ще ни трябва, за да те изправим пред съда. Със снимките, с нейните показания и всичко останало, за което си приказвахме с теб, мисля, че лесно ще те довършим. Престъплението ти е особено тежко, Пауърс. Очакват те две възможности. Отровната инжекция или доживотен затвор без право на помилване. Във всеки случай, предполагам, че наистина е време да ти донеса телефона, за да можеш да се свържеш с адвоката си. И си избери някой добър. Не от онези пуяци от случая О. Дж. Симпсън. Трябва да си намериш адвокат, който да върши работа и извън съдебната зала. Да може да води преговори.
Той се изправи и тръгна към вратата. С ръка на бравата, детективът се обърна и го погледна.
— Знаеш ли, всичко това ми е неприятно, Пауърс. Ти си ченге и може би съм се надявал, че няма да опереш пешкира вместо нея. Имам чувството, че не сме ударили когото трябва. Но предполагам, че животът в големия град е такъв. Все някой трябва да опере пешкира.
Той се обърна към вратата и я отвори.
— Кучка! — с тиха ярост каза Пауърс.
После измърмори нещо, което Бош не успя да чуе. Той погледна назад към него и зачака.
— Идеята беше нейна — продължи Пауърс. — Изцяло. Тя ме омота и сега омотава вас.
Бош изчака още малко, но ченгето мълчеше.
— Това означава ли, че ще разговаряш с мен?
— Да, Бош, седни. Може би ще успеем да измислим нещо.
В девет Бош седеше в кабинета на лейтенанта и й докладваше за случилото се през нощта. В ръката си държеше празна пластмасова чашка, но не я хвърляше в кошчето за боклук, защото искаше нещо да му напомня, че има нужда от още кафе. Беше уморен до смърт и торбичките под очите му бяха толкова подути, че почти го боляха. В устата си усещаше кисел вкус от кафето и цигарите. През последните двайсет часа бе изял само няколко блокчета шоколад и стомахът му вече протестираше. Но беше щастлив. Бе спечелил последния рунд с Пауърс, а в битката, която водеше, нищо друго нямаше значение.
— Значи — рече Билетс — ти е разказал всичко?
— Поне своята версия — отвърна Бош. — Хвърля цялата вина върху нея и това трябваше да се очаква. Спомни си, той смята, че тя е в другата стая и хвърля цялата вина върху него. Затова я представя като голямата лоша черна вдовица, сякаш никога през живота си не е имал каквато и да е лоша мисъл, докато не е попаднал на нея.
Той вдигна чашата към устата си и едва тогава осъзна, че е празна.
— Но щом я доведем тук и тя разбере, че Пауърс е проговорил, сигурно ще научим и нейната версия — прибави детективът. — Кога тръгнаха Джери и Киз?
Бош погледна часовника си.
— Преди около четирийсет минути. Трябвала се върнат всеки момент.
— Защо ти не отиде да я доведеш?
— Не зная. Мислех си, че щом аз съм хванал Пауърс, те би трябвало да доведат нея.
— По-добре внимавай. Ако продължаваш да действаш така, ще загубиш репутацията си на желязно ченге.
Бош се усмихна и погледна надолу в чашата си.