— Знаем ли кой е адвокатът й? — попита Билетс.
— Да — отвърна Райдър. — Нийл Дентън от Сенчъри сити.
— Добре, Джери, ти се заеми с колата от „Херц“. Киз, ти се опитай да се свържеш с Дентън и виж дали ще успееш да разбереш какво толкова важно е имало, че дай праща куриер в събота.
— Добре — каза Едгар. — Но имам лошо предчувствие. Според мен тя е духнала.
— Е, тогава ще се наложи да духнем след нея и да я открием — отвърна Билетс. — Действайте.
Едгар и Райдър се върнаха на масата си в бюрото. Бош мълчаливо постоя известно време, замислен за последните събития.
— Смяташ ли, че трябва да пратим хора да я търсят? — попита лейтенантът.
— Ами, като се замисля, струва ми се, че така ще е най-правилно. Но разследването ни не е законно. Не разполагаме с необходимите хора. Освен това допреди два часа не разполагахме с доказателства срещу нея.
Билетс кимна с болезнено изражение на лице.
— Ако през следващите петнайсет минути не открият нещо сериозно за нея, можеш да я отпишеш.
— Така е.
— Слушай, мислиш ли, че Пауърс крие нещо?
— Трудно е да се каже. Сигурно. Продължава да стои въпросът защо този път.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че Алайзо е ходел във Вегас от години и винаги е носел пълни куфарчета. Според Пауърс той отдавна скътавал пари и взимал своя дял от жените там. Вероника е знаела всичко това. Трябва да го е знаела. Но какво я е накарало да го направи сега, а не миналата година, или пък следващата?
— Може би просто й е писнало. Може би точно сега е дошъл моментът, Пауърс се е появил и машината е задействала.
— Възможно е. Питах Пауърс и той ми каза, че не знае. Но ми се струва, че крие. Ще трябва отново да поговоря с него.
Билетс не отговори.
— Все още има някаква тайна, която не знаем — продължи Бош. — Има нещо. Надявам се тя да ни каже. Ако я открием.
Лейтенантът примирено махна с ръка.
— Записа ли разпита на Пауърс? — попита тя.
— И на касетофон, и на видео. Киз наблюдаваше от четвърта стая. Веднага щом Пауърс каза, че ще говори, тя включи апаратурата.
— Съобщи ли му пак правата? По време на записа?
— Да, всичко е записано. Ако искаш да видиш касетата, ще ти я донеса.
— Не. Ако можеше, изобщо не искам да виждам и него. Ти не си му обещал нищо, нали?
Бош се канеше да отговори, но замълча. Откъм стая номер три, в която продължаваше да е заключен Пауърс, се разнесе приглушен вик. Хари погледна през прозореца на кабинета и видя, че Едгар се изправя от масата в детективското бюро и се насочва към коридора да провери.
— Навярно иска да повикаме адвоката му — каза Бош. — Е, малко е късно за това… Във всеки случай не съм му обещавал нищо. Казах му, че ще разговарям с прокурора да не пледира за най-тежко наказание, но че ще е трудно.
— Предполагам, че трябва да повикам прокурор.
— Да. Ако не се сещаш конкретно за някого, или пък не дължиш на никого предварително решен случай, поискай да пратят Роджър Гоф. Той се занимава с такива неща и му дължа услуга. Няма да се провали.
— Познавам Роджър. Ще поискам да пратят него… Трябва да съобщя и на началството. Не се случва всеки ден да телефонираш на заместник-началника и да му кажеш, че не само си пратил хората ти да водят разследване, след като специално са те предупредили да стоиш настрана, но и че си арестувал ченге. При това за убийство, не за нещо друго.
Бош се усмихна. Нямаше да му е много приятно, ако трябваше да води такъв разговор.
— Този път наистина ще хвърчат лайна — отвърна той. — Още една черна точка за управлението. Между другото, Джери и Киз са открили в дома на Пауърс някои доста опасни неща. Не са ги взели, защото не са свързани със случая. Нацистки лични вещи, дрога. Можеш да съобщиш на началството и за това, пък те нека правят каквото искат.
— Благодаря, че ми каза. Ще поговоря с Ървинг. Сигурна съм, че няма да иска тези неща да видят бял свят.
Едгар надзърна през отворената врата.
— Пауърс казва, че трябвало да иде до тоалетната и че повече не можел да издържа.
Младият детектив гледаше към Билетс.
— Ами заведи го — отвърна тя.
— Не му сваляй белезниците — прибави Бош.
— И как ще се изпикае с ръце на гърба? Да не очакваш аз да му го извадя вместо него? Няма начин.
Билетс се засмя.
— Просто му премести белезниците отпред — каза Бош. — Дай ми една секунда да свърша тук и ще дойда.
— Добре, ще те чакам в трета.
Едгар излезе и Бош проследи с поглед през прозореца как се отдалечава по коридора към стаите за разпит. После се обърна към Билетс, която все още се усмихваше на ироничното възражение на Едгар. Хари я погледна сериозно.