— Нали знаеш, можеш да ме използваш, когато разговаряш със заместник-началника.
— Какво искаш да кажеш?
— Ако искаш, кажи, че не си знаела нищо, докато не съм ти се обадил тази сутрин с лошата новина. Нямам нищо против.
— Не бъди смешен. Ние разкрихме убийство и спасихме света от едно ченге убиец. Ако не проумеят, че доброто тук е повече от лошото… е, майната им, щом не разбират от майтап.
Бош се усмихна и кимна.
— Готина си, лейтенант.
— Благодаря.
— Пак заповядай.
— И се казвам Грейс.
— Добре. Грейс.
Докато вървеше по късия коридор към стаите за разпит и влизаше в стая номер три, Бош си мислеше колко много му харесва Билетс. Едгар тъкмо закопчаваше белезниците на китките на Пауърс. Сега ръцете му бяха отпред.
— Направи ми една услуга, Бош — каза Пауърс. — Позволи ми да използвам тоалетната в предния коридор.
— Защо?
— За да не ме видят отзад. Не искам никой да ме вижда в това състояние. Пък и можеш да имаш проблем, ако на хората не им хареса тази гледка.
Бош кимна. Пауърс имаше право. Ако го отведяха в съблекалнята, всички ченгета в дежурната стая щяха да го видят и да започнат да задават въпроси. Някои от полицаите, които не знаеха какво става, дори можеха да се разбеснеят. Тоалетната в предния коридор беше за обществено ползване, но толкова рано в събота сутрин най-вероятно щеше да е празна и можеха да го заведат и да го върнат обратно, без да ги видят.
— Добре, да вървим — каза Бош. — Към предния коридор.
Минаха покрай регистратурата и тръгнаха по коридора с административните офиси, които бяха празни и заключени за уикенда. Докато Бош остана с Пауърс в коридора, Едгар провери тоалетната.
— Няма никой — съобщи той, като държеше вратата отворена отвътре.
Хари последва Пауърс и едрото ченге отиде до най-близкия от трите писоара. Бош остана до вратата и Едгар зае позиция от другата страна на Пауърс до умивалниците. Когато свърши, арестантът се приближи до един от тях. В този момент Бош и Едгар забелязаха, че връзката на дясната му обувка се е развързала.
— Завържи си обувката, Пауърс — рече младият детектив. — Ще вземеш да паднеш и да си смачкаш красивото лице, пък не искам после да ми ревеш за „полицейската бруталност“.
Пауърс спря и погледна надолу към обувката си, после вдигна очи към Едгар.
— Естествено.
Той си изми ръцете, избърса се със салфетка и после стъпи с десния си крак върху ръба на умивалника, за да се завърже.
— Нови обувки — отбеляза Едгар. — Връзките им винаги се развързват, нали?
Бош не можеше да види лицето на Пауърс, защото се бе обърнал с гръб към вратата. Но Пауърс гледаше към Едгар.
— Майната ти, негро.
Все едно, че му беше зашлевил шамар. На лицето на Джери незабавно се изписа отвращение и гняв. Той хвърли поглед към Бош, просто за да прецени дали Хари ще се опита да му попречи да удари Пауърс. Но едрият мъж само това чакаше. Той отскочи от мивката, хвърли се към Едгар и го блъсна в облицованата с бели плочки стена. После вдигна закопчаните си в белезници ръце и с лявата го сграбчи за предницата на ризата, докато с дясната притисна в гърлото на зашеметения детектив цевта на малък пистолет.
Бош бе изминал половината от разстоянието до тях, когато видя оръжието.
— Назад, Бош — извика Пауърс. — Назад или партньорът ти е мъртъв. Това ли искаш?
Той обърна глава и погледна назад към Хари. Бош отстъпи назад и вдигна ръце.
— Това е — каза Пауърс. — Слушай сега какво ще направиш. Съвсем бавно си извади пистолета и го пусни в първата мивка ей там.
Бош не помръдна.
— Действай. Веднага.
Пауърс очевидно се опитваше да говори тихо.
Бош погледна към малкия пистолет в ръката му. „Рей-вън“ двайсет и пети калибър, любимо оръжие на патрулните ченгета поне от времето, когато самият той носеше униформа. Беше малък — в дланта на Пауърс приличаше на играчка — но смъртоносен и удобен за носене в чорап или обувка, на практика невидим под крачола на панталона. В този момент му дойде наум, че Едгар и Райдър не бяха претърсили изцяло Пауърс. Знаеше, че изстрелът от упор със сигурност ще убие Едгар. Не искаше да дава оръжието си, но не виждаше друга алтернатива. Пауърс бе отчаян, а Бош съзнаваше, че отчаяните хора не обмислят нещата. Те действаха противно на всякаква логика. Бяха убийци. С два пръста той бавно извади пистолета си и го пусна в мивката.
— Много добре, Бош. А сега искам да легнеш на пода под мивките.
Бош се подчини, без да откъсва очи от Пауърс.
— Едгар — продължи ченгето. — Сега е твой ред. Просто пусни твоя на пода.
Пистолетът на Джери издрънча в плочките.