— Страхотно, Рой. Какво друго ти е казал за жена си Тони Алайзо?
— Почти нищо. Просто каза, че била студена. Че го държала изкъсо. Това е всичко. Не можел да получи развод от нея, без да загуби половината от парите си и после да я остави да се мотае наоколо с всичко, което знае за бизнеса му и за хората, с които си е имал работа. Ако разбираш какво искам да кажа.
— Защо не е помолил Джоуи Маркс да я очисти?
— Мисля, че тя се е познавала с Джоуи от едно време и той я е харесвал. Джоуи я е запознал с Тони. Според мен Тони е знаел, че ако иде при Джоуи, просто ще го изритат и после информацията може да стигне до нея. И че ако иде при някой друг, после ще трябва да отговаря пред Джоуи. За такива неща Джоуи имаше последната дума и той не би искал Тони да се замесва в каквото и да е друго, излагащо на опасност прането на парите.
— Добре ли е познавала Джоуи Маркс, как мислиш? Смяташ ли, че сега може да се е върнала при него?
— В никакъв случай. Тя е убила златната кокошка. Тони правеше парите на Джоуи законни. А парите са неговата първа любов.
Известно време двамата помълчаха.
— Ами с теб какво става сега? — накрая попита Бош.
— Искаш да кажеш с проблема ми ли? Довечера се връщам във Вегас. Утре сутрин е изслушването пред предварителния състав на съдебните заседатели. Предполагам, че ще трябва да им говоря поне две седмици. Имам да им разказвам доста неща. За Коледа би трябвало да сме спипали Джоуи и хората му.
— Надявам се, че си водиш телохранители.
— А, да. Не съм сам.
— Ами късмет тогава, Линдъл. Като оставим всички глупости настрана, и на мен ми харесва стилът ти. Искам да те питам нещо. Защо ми каза за скривалището и за полинезийците? Това не се вписваше в ролята ти.
— Трябваше, Бош. Ти ме уплаши.
— Решил си, че наистина ще те очистя, така ли?
— Не бях сигурен, но всъщност не ме безпокоеше това. Имаше хора, които ме пазеха и за които ти не знаеше. Но бях сигурен, че те ще очистят нея. А аз съм агент, човече. Бях длъжен да се опитам да им попреча. Затова ти казах. Изненадах се, че още тогава не ме разкри.
— Изобщо не ми мина през ум. Ти беше много добър.
— Е, заблудих хората, които трябваше да заблудя. Доскоро, Бош.
— Доскоро. А, Линдъл?
— Да.
— Дали Джоуи Маркс се е сещал, че Тони Алайзо го лъже и тайно си заделя пари?
Линдъл се засмя.
— Никога не се отказваш, а, Бош?
— Предполагам, че не.
— Тази информация ще е част от разследването и не мога да говоря за това. Поне официално.
— Ами неофициално?
— Неофициално ти не си го чул от мен и двамата никога не сме разговаряли. Но Джоуи Маркс смяташе, че всички го мамят. Не вярваше на никого. Всеки път, когато се срещах с него и носех скрито записващо устройство, направо се потях от страх. Защото никога не знаех кога ще си сложи ръката на гърдите ми. Бях с него повече от година и той от време на време продължаваше да го прави. Трябваше да нося касетофончето подмишницата си, човече. Някой път опитай да отлепиш касетофонче от подмишницата си. Много боли.
— Ами Тони?
— Това се опитвам да ти кажа. Естествено, Джоуи смяташе, че Тони го краде. Така си мислеше и за мен. И трябва да разбереш, до известна степен това беше допустимо. Джоуи знаеше, че всеки трябва да сложи по някоя пара отгоре, за да е доволен. Но е възможно да усещаше, че Тони взима повече от допустимото. Никога не ми го е казвал, но зная, че на няколко пъти прати да го проследят в Лос Анджелис. И имаше човек в банката на Тони в Бевърли Хилс. Джоуи получаваше копия от месечния му баланс.
— Наистина ли?
— Да. Определено е щял да разбере, ако Тони е имал някакви по-сериозни влогове.
Бош се замисли за миг, но не успя да се сети какво друго да пита.
— Защо ми задаваш този въпрос, Бош?
— А, не зная, работя по един проблем. Пауърс каза, че според Вероника Алайзо Тони имал скрити два милиона долара.
Линдъл подсвирна.
— Струват ми се доста пари. Ако Джоуи го беше усетил, веднага щеше да го очисти. Това не се вмества в рамките на допустимото.
— Според мен той ги е трупал от години, нали разбираш. Постепенно. Освен това е перял пари и за някои от приятелите на Джоуи в Чикаго и Аризона, нали си спомняш? Може да е крадял и тях.
— Всичко е възможно. Слушай, Бош, после ще ми разкажеш какво е станало. Трябва да хвана самолета.
— Само още нещо.
— Бош, трябва да тръгвам за Бърбанк.
— Чувал ли си някога във Вегас за човек на име Джон Галвин?
Галвин се казваше мъжът, който последен бе посетил Вероника Алайзо в нощта на изчезването й. След продължително мълчание Линдъл отговори, че името не му е познато. Но за Бош това мълчание беше достатъчно.