— Добре, ето го как излиза — каза Бош.
Когато часовникът показа осем и седемнайсет, мъжът се появи на вратата. Следващият кадър го показваше вече в двора на път за кошчето за боклук, после отправил се в обратна посока. След това изчезваше. Бош върна лентата и я замрази на последния образ на мъжа, когато се отдалечаваше от кошчето. Това беше най-добрият кадър. Въпреки тъмнината и замъглеността на лицето на мъжа, той все пак навярно можеше да се идентифицира, ако изобщо откриеха с кого да го сравнят. Бе бял, с тъмна коса и яка, набита фигура. Носеше спортна риза с къси ръкави. На дясната му китка, точно над черната му ръкавица се виждаше часовник с хромирана верижка, която отразяваше светлината на лампите в двора. Над китката имаше тъмна, неясна татуировка. Бош посочи всичко това на Билетс и прибави, че ще отнесе записа в ОНИ, за да види дали с компютър не могат да подобрят качеството на последния кадър.
— Хубаво — каза лейтенантът. — А сега, какво мислите, че прави там вътре?
— Взима нещо — отвърна Бош. — От момента на влизането до излизането му са минали по-малко от четири минути. Не е много. Като се има предвид, че е трябвало да отключи и вратата на офиса на Алайзо. Каквото и да е правил вътре, той е съборил чашата с емблемата на „Арчуей“ от бюрото и тя се е разбила на пода. Той прави каквото прави, после събира парчетата от чашата и химикалките и на тръгване ги хвърля в кошчето за боклук. Снощи ги открихме там.
— Има ли отпечатъци? — попита Билетс.
— Когато разбрахме, че някой е влизал, излязохме навън и накарахме Донован да дойде, щом свърши с ролса. Той откри отпечатъци, но не и такива, които да могат да се използват. Бяха на Алайзо, на Киз и моите. Както се вижда на записа, онзи тип е носил ръкавици.
— Добре.
Бош неволно се прозя и Едгар и Райдър го последваха. Той отпи от чашата със студено кафе, която бе донесъл със себе си в кабинета. От кофеина ръцете му трепереха, но знаеше, че ако престане да подхранва звяра, бързо ще грохне от Умора.
— Имате ли някаква идея какво е взел онзи тип? — попита Билетс.
— Строшената чаша означава, че е действал по-скоро до бюрото, отколкото до шкафа — отвърна Райдър. — Нищо в бюрото не изглеждаше пипано. Нямаше празни папки, нищо подобно. Смятаме, че става дума за подслушвател. Някой е поставил подслушвател в телефона на Алайзо и не е можел да си позволи да ни остави да го открием. На снимките по стените в офиса телефонът се намира точно до чашата. Онзи мъж някак си я е съборил. Смешното е, че ние изобщо не проверихме телефона за подслушвател. Ако натрапникът не се беше появил, навярно нямаше да го открием.
— Ходила съм в „Арчуей“ — каза Билетс. — Студиото е оградено със стена. Има частна охрана. Как е влязъл вътре? Или може би смятате, че става въпрос за вътрешен човек?
— Има две неща — отвърна Бош. — Снощи снимаха сцена на нюйоркска улица. Това означава, че през портала са влизали и излизали много хора. Може би нашият човек е успял да се промъкне вътре заедно с някой от снимачния екип. На записа се вижда, че после се отдалечава в северна посока. Точно нататък са и декорите на нюйоркската улица. Порталът е на юг. Освен това на север студиото граничи с холивудското гробище. Права си, има стена. Но през нощта, когато гробището е затворено, вътре е тъмно и пусто. Нашият човек може да се е прекатерил през стената оттам. Както и да е влязъл, очевидно е много опитен.
— Какво искаш да кажеш?
— Ако е извадил подслушвател от телефона на Тони Алайзо, устройството трябва първо да е било поставено там.
Билетс кимна.
— Кой според теб е бил? — тихо попита лейтенантът. Бош погледна към Райдър, за да види дали тя не иска да вземе думата. Тъй като младата жена мълчеше, той отговори:
— Трудно е да се каже. Разковничето е в разчитането на времето. Алайзо навярно е мъртъв от петък през нощта, а трупът му беше открит едва снощи към шест. После идва този взлом в осем и тринайсет. Алайзо вече е бил намерен и мълвата е започвала да се разпространява.
— Но осем и тринайсет е преди да си разговарял със съпругата му?
— Точно така. Това е слабото място. Искам да кажа, отначало бях готов да се обзаложа, че ще открием нещо, ако бързо идем при нея. Сега вече не съм толкова сигурен. Нали разбираш, ако тя е замесена, този взлом няма никакъв смисъл.
— Поясни се.
— Ами, първо трябва да разберем защо е бил подслушван. И кой е най-вероятният отговор? Жена му или някой друг по нейно нареждане поставя подслушвателя, за да разбере дали Тони си е развявал оная работа насам-натам. Нали?