Бош бръкна в джоба си за пари и остави върху таблата й петачка.
— Би ли й предала, че приятелят на Тони, с когото е разговаряла снощи, иска да я почерпи една чаша?
— Естествено.
Тя отново стисна рамото му и се отдалечи. Вниманието на БОШ се насочи към сцената, където тъкмо завършваше първата песен на Ранди. После пуснаха „Адвокати, пистолети и пари“ на Уорън Зивън. Детективът не я беше чувал отдавна и си спомни, че когато работеше като патрул, песента беше нещо като химн на униформените ченгета.
Танцьорката на име Ранди скоро се освободи от дрехите си и остана съвсем гола, освен опънатия на лявото й бедро жартиер. Мнозина от мъжете се изправяха, пресрещаха я, докато бавно танцуваше по подиума, и пъхаха банкноти под жартиера. А когато един от тях пъхна петачка, Ранди се облегна на рамото му, наведе се над него и го целуна по ухото.
Бош гледаше това и си мислеше, че вече има доста добра представа откъде е малкият отпечатък от ръка върху рамото на Тони. В този момент дребна блондинка зае мястото до него.
— Здрасти. Аз съм Ронда. Пропуснал си моя номер!
— Разбрах. Съжалявам.
— Е, след половин час пак ще е мой ред. Надявам се да останеш. Ивон ми каза, че искаш да ме почерпиш?
Сякаш по поръчка Бош видя, че келнерката се приближава към тях. Той се наведе към Ронда.
— Слушай, Ронда, предпочитам да се погрижа за теб, отколкото да давам парите си на бара. Така че направи ми услуга и не бъди разточителна.
— Разточителна ли…?
Тя въпросително сбърчи лице.
— Недей да поръчваш шампанско.
— А, ясно.
Момичето си поръча мартини и Ивон отново потъна в мрака.
— Е, не зная как се казваш.
— Хари.
— И си приятел на Тони от Лос Анджелис. И ти ли правиш филми?
— Не, всъщност не.
— Откъде познаваш Тони?
— Просто се запознахме наскоро. Виж, опитвам се да открия Лейла, за дай предам едно съобщение. Ивон ми каза, че тази вечер я няма. Знаеш ли къде мога да я намеря?
Бош забеляза, че момичето се сковава. Разбра, че нещо не е наред.
— Първо, Лейла вече не работи тук. Когато снощи разговарях с теб, не го знаех, но така или иначе я няма и няма да се върне. И второ, ако си приятел на Тони, защо ме питаш как да я откриеш?
Не беше толкова глупава, колкото бе смятал. Реши да говори направо.
— Защото Тони е убит и не мога да го питам. Искам да намеря Лейла и да й кажа, а може би и да я предупредя.
— Какво? — изпищя тя.
Гласът й прониза високата музика като куршум, пронизал филия хляб. Всички присъстващи, включително и голата Ранди на сцената, погледнаха към тях. Бош не се съмняваше, че всички в заведението трябва да са си помислили, че току-що й е предложил унизителна цена за също толкова унизително нещо.
— По-тихо, Ранди — бързо каза той.
— Името ми е Ронда.
— Добре, Ронда.
— Какво му се е случило? Та той беше тук съвсем наскоро.
— Някой го е застрелял в Лос Анджелис, след като се е върнал. А сега, знаеш ли къде е Лейла, или не? Кажи ми и ще се погрижа за теб.
— Ами ти кой си? Наистина ли си му приятел?
— В известен смисъл в момента съм единственият му приятел. Аз съм полицай. Казвам се Хари Бош и се опитвам да открия кой го е убил.
Лицето й придоби изражение, което изглеждаше по-ужасено, отколкото когато й бе казал, че Алайзо е мъртъв. Понякога става така, когато кажеш на някого, че си ченге.
— Запази си парите — рече тя. — Не мога да разговарям с теб.
Момичето се изправи и бързо се отдалечи към вратата до сцената. Бош извика името й, но музиката заглуши гласа ту. Той хвърли бегъл поглед наоколо и забеляза, че мъжът в смокинга го наблюдава в мрака. Реши да не остава за второто излизане на Ронда. Отпи от чашата си — дори не беше докоснал втората си бира — и се изправи.
Когато приближи до изхода, човекът в смокинга се наведе назад и почука по огледалото зад себе си. Бош разбра, че зад стъклото има врата. Тя се отвори и мъжът застана отстрани, за да му препречи пътя.
— Бихте ли влезли в офиса, господине?
— За какво?
— Просто влезте. Управителят би искал да размени няколко думи с вас.
Бош се поколеба, но през отворената врата можеше да види осветен офис. Зад бюрото седеше мъж в костюм. Детективът влезе вътре. Другият го последва и затвори вратата зад себе си.
Хари погледна към мъжа зад бюрото. Рус и мускулест. Не беше сигурен на кого да заложи, ако случайно човекът в смокинга и така нареченият управител се сбиеха. И двамата бяха горили.
— Току-що разговарях по телефона с Ранди в съблекалнята. Казва, че питаш за Тони Алайзо.
— Приказвах с Ронда.
— Добре, с Ронда, няма значение, майната му. Казал си й, в бил мъртъв.