Говореше с акцент от Средния Запад. Навярно от южната част на Чикаго, предположи Бош.
— Беше и все още е.
Русият кимна на мъжа в смокинга. За стотна от секундата той замахна и удари детектива по устата с опакото на дланта си. Бош се блъсна назад в стената и силно удари тила си. Преди главата му да се проясни, противникът му го завъртя с яйце към стената и го притисна към нея с цялата си тежест. Бош усети, че започва да го претърсва с ръце.
— Стига си се правил на задник — рече русият. — Защо приказваш с момичетата за Тони?
Преди Бош да успее да каже каквото и да е, ръцете, които го претърсваха, откриха пистолета.
— Въоръжен е — рече мъжът.
Детективът усети, че измъкват пистолета му от кобура. В устата му имаше вкус на кръв и чувстваше, че скоро ще кипне. Ръцете продължиха да го претърсват и откриха портфейла и белезниците му. Човекът ги хвърли върху бюрото пред русия, като продължаваше с една ръка да държи Бош залепен за стената. Като се напрягаше, той успя да види, че русият отваря портфейла му.
— Той е ченге, пусни го.
Ръката освободи врата му и Бош ядосано се дръпна от горилата.
— Лосанджелиско ченге — рече русият. — Йеронимус Бош. Като онзи художник, а? Рисувал е малко странни неща.
Бош само наблюдаваше как управителят му върна пистолета, белезниците и портфейла.
— Защо го накара да ме удари?
— Беше грешка. Виждаш ли, повечето ченгета като дойдат тук, се представят, казват ни какво искат и ние им помагаме, ако можем. А ти душеше наоколо, Йеронимус Бош. Трябва да пазим бизнеса си.
Той отвори едно от чекмеджетата, извади кутия с лейкопласт и я протегна към него.
— Устата ти кърви.
Бош взе цялата кутия.
— Значи онова, което си й казал, е вярно. Че Тони е мъртъв.
— Точно така. Добре ли го познаваше?
— Това е чудесно. Ти приемаш, че съм го познавал и въпросът ти съдържа това предположение. Чудесно.
— Тогава ми отговори.
— Беше редовен посетител тук. Винаги се опитваше да сваля момичетата. Казваше им, че ще ги уреди да играят в киното. Все същата стара история. Но, по дяволите, те продължават да се връзват. През последните две години Тони ми струваше три от най-хубавите ми момичета. Сега са в Лос Анджелис. След като ги отведе там и получи каквото искаше от тях, той ги остави на сухо. Но те никога няма да се научат.
— Защо си му позволявал да идва, щом ти е взимал момичетата?
— Харчеше тук много мангизи. Освен това във Вегас курвите никога не свършват. Никога.
Бош опита в друга посока.
— Ами в петък? Бил ли е тук?
— Не, мисля, че… а, да, да, беше. Мина за малко. Видях го хей там.
Той посочи с ръка към редицата видеомонитори, на които се виждаше всяко ъгълче на клуба и предният вход. Апаратурата не беше по-малко внушителна от онази, която му бе показал Ханк Майер в „Мираж“.
— Ти спомняш ли си да си го виждал, Гъси? — попита той мъжа в смокинга.
— Да, беше тук.
— Ето. Бил е тук.
— И само това? Просто дойде и си тръгна, така ли?
— Да, само това.
— Тогава защо си уволнил Лейла?
Русият присви устни за миг.
— Сега ми е ясно — рече той. — Ти си от онези типове, които имат навика да изплитат мрежа от думите и да хващат хората в нея.
— Може би.
— Е, тук няма кого да хванеш. Лейла беше последната курва на Тони, това е вярно, но вече я няма. Няма да се върне.
— Да. И какво се е случило с нея?
— Както си чул, уволних я. В събота вечерта.
— Защо?
— Заради многобройните й нарушения на правилата. Но всъщност това няма значение, защото не е твоя работа, нали?
— Как каза, че ти е името?
— Не съм ти казвал.
— Тогава имаш ли нещо против просто да ти викам задник, а?
— Хората тук ми викат Лъки. Предпочитам да ме наричаш така, моля.
— Естествено, ще те наричам така. Само ми кажи какво се е случило с Лейла.
— Добре, добре. Но си мислех, че си тук, за да разговаряш за Тони, поне така ми каза Ранди.
— Ронда.
— Да, Ронда.
Бош губеше търпение, но успя да запази спокойствие.
— Лейла, добре. Ами, в събота вечерта се сбила с едно от другите момичета. Станало доста горещо и трябваше да избера една от двете. Модести е от най-добрите ми момичета, от най-опитните танцьорки. Тя ми даде ултиматум — или Лейла, или тя. Трябваше да уволня Лейла. Човече, Модести продава по десет-дванайсет бутилки шампанско на вечер на онези идиоти там. Трябваше да я предпочета пред Лейла. Тя е добра и е готина, но не може да се сравнява с Модести. Модести е най-ценното ни момиче.
Бош само кимна. Засега разказът на Лъки съответстваше на телефонното съобщение, което Лейла бе оставила на Алай-зо. По начина, по който измъкваше истината от него, детективът получаваше представа доколко може да му вярва.