Бош се съблече и дълго време остана под горещия душ, за да свали от себе си нощната пот. Когато се изкъпа, той се зави с една от хавлиите и с друга избърса огледалото, за да може да се избръсне. Забеляза, че долната му устна се е подула отстрани. Мустаците му почти не я скриваха. Очите му бяха зачервени. Докато вадеше шишенцето с капки за очи от тоалетния си несесер, Хари се зачуди дали Елиънър е открила в него дори едно-единствено привлекателно нещо.
Когато се върна в стаята, за да се облече, той видя, че на стола до прозореца седи мъж, когото никога преди не бе срещал. Човекът четеше вестник, който остави при влизането на завития само в хавлиена кърпа Бош.
— Ти си Бош, нали?
Детективът погледна към бюрото и видя, че пистолетът му все още е там. Беше по-близо до мъжа на стола, но Бош си помисли, че навярно първи ще успее да стигне до него.
— Успокой се — каза непознатият. — Колеги сме. Аз съм полицай. От Метро. Праща ме Фелтън.
— Какво, по дяволите, правиш в стаята ми?
— Качих се тук, почуках и никой не ми отговори. Чувах те, че се къпеш. Имам приятел от служителите, който ме пусна да вляза. Не исках да чакам в коридора. Хайде, обличай се. После ще ти кажа какво сме открили.
— Дай да видя служебната ти карта.
Мъжът се изправи, приближи се до него и с отегчен вид извади от вътрешния джоб на сакото си портфейл. После го отвори и показа значката и картата си.
— Айвърсън. От Метро. Праща ме капитан Фелтън.
— Какво толкова важно има, че Фелтън праща човек да влиза с взлом в стаята ми?
— Виж сега, не съм влязъл с взлом, нали така? Търсихме те цяла нощ и не успяхме да те открием. Най-вече искахме да се уверим, че си наред. И после, капитанът иска да участваш в ареста, затова ме прати да се опитам да те намеря. Трябва да тръгваме. Защо не се облечеш?
— Какъв арест?
— Нали тъкмо това се опитвам да ти кажа. Само се облечи, за да можем да вървим. Уцели в десятката с онези отпечатъци, които си донесъл.
Бош го изгледа за миг, после отиде до гардероба, за да вземе панталоните си и чисто бельо. След това влезе в банята да се облече. Когато се върна, каза на Айвърсън само една дума:
— Разказвай.
Докато местният полицай му обясняваше, той бързо довърши с обличането.
— Известно ли ти е името Джоуи Маркс?
Бош се замисли за миг и отвърна, че му звучи познато, но че не може да се сети откъде.
— Джоузеф Маркони. Наричат го Джоуи Маркс. Някога, преди да се опита да стане порядъчен гражданин. Сега е Джоузеф Маркони. Така или иначе, той получи името Джоуи Маркс, защото правеше точно това, оставяше запазената си марка върху всеки, който се изпречеше на пътя му.
— Какъв е той?
— Човекът на Фирмата във Вегас. Знаете какво е Фирмата, нали?
— Чикагската мафия. Тя контролира или поне има решаващата дума за всичко на запад от Мисисипи. Включително Вегас и Лос Анджелис.
— Хей, значи все пак си научил нещичко по география, а? Навярно няма да ми се наложи да те образовам много за положението тук. Вече си си взел дипломата.
— Значи искаш да кажеш, че отпечатъците от якето на моя човек са на Джоуи Маркс?
— Само ти се иска. Но са на един от най-приближените му хора. Бош, това е манна небесна. Ще арестуваме онзи тип в осем, ще го измъкнем направо от леглото. Ще го покръстим, Бош, ще го направим наше момче чрез него най-после ще докопаме Джоуи Маркс. Вече от близо десет години ни с трън в задника.
— Не забравяте ли нещо?
— Не, мисля, че не — а, да, разбира се, ти и лосанджелиското управление имате специалната ни благодарност.
— Не, забравяте, че случаят си е мой, не ваш. Какво, по дяволите, си мислите, че правите, като арестувате онзи тип, без дори да говорите с мен?
— Опитахме се да те открием. Вече ти казах.
Айвърсън изглеждаше обиден.
— И какво? Не ме намирате и просто продължавате с плана си, така ли?
Айвърсън не отговори. Бош завърза обувките си и се изправи, готов за тръгване.
— Да вървим. Заведи ме при Фелтън. Не мога да повярвам какво сте направили.
Докато пътуваха надолу с асансьора, Айвърсън му каза, че въпреки възраженията му срещу плана, вече било прекалено късно, за да спрат каквото и да е. Щели да идат в някакъв команден пункт в пустинята и оттам да се отправят към дома на заподозрения, който се намирал близо до планината.