— Ти — каза Гоушън. — Ти си оня, който би трябвало да е арестуван. След онова, което направи с Гъси.
Детективът се наведе над леглото.
— Не те арестуваме заради снощи — отвърна той. — А заради Тони Алайзо.
Айвърсън грубо преобърна Гоушън по гръб.
— За какво, по дяволите, говориш? — ядосано попита арестантът. — Съвсем чист съм, човече. Какво…
Той се опита да се изправи в седнало положение, но Айвърсън силно го блъсна обратно.
— Просто стой без да мърдаш — каза му той. — Ще те изслушаме, когато му дойде времето. Но първо ще трябва да поогледаме наоколо.
Той извади заповедта за арест от джоба си и я пусна върху гърдите на Гоушън.
— Това е твоята фалшива заповед.
— Не мога да я прочета.
— Не съм аз виновен, че не си ходил много на училище.
— Просто я вдигни пред очите ми.
Айвърсън не му обърна внимание и погледна към другите.
— Добре, да се разделим и да видим какво има тук. Хари, ти се заеми с тази стая и прави компания на нашия приятел, става ли?
— Става.
Айвърсън се обърна към двамата униформени полицаи:
— Момчета, искам един от вас да остане тук. Само не се пречкай и дръж под око този боклук.
Един от полицаите кимна и другите напуснаха стаята. Бощ и Гоушън се спогледаха.
— Не мога да прочета това нещо — повтори Гоушън.
— Зная — отвърна детективът. — Вече го каза.
— Това е тъпо. Не е възможно да имате доказателства срещу мен, защото не съм го извършил.
— Тогава кой? Гъси ли?
— Не, човече, никой. Няма начин да ми го припишете. Искам си адвоката.
— Веднага щом бъдеш обвинен. — В какво?
— В убийство, Лъки.
Гоушън продължи да отрича и да иска адвокат. Бош престана да му обръща внимание и започна да претърсва стаята. Първо се захвана с чекмеджетата на шкафа за дрехи, като на всеки няколко секунди хвърляше погледи към Гоушън. Беше все едно да обикаля клетката на лъва. Детективът знаеше, че е в безопасност, но това не му пречеше да внимава. Бе сигурен, че Гоушън го наблюдава в огледалото над леглото. Когато здравенякът най-после се укроти, Бош изчака известно време и започна да го разпитва. Правеше го небрежно, без да прекъсва претърсването, сякаш всъщност отговорите не го интересуваха.
— Та къде си бил в петък вечерта?
— Ебах майка ти.
— Тя е мъртва.
— Зная. Изобщо не беше хубаво.
Бош спря и го погледна. Гоушън искаше да го предизвика да го удари. Искаше насилие. Това бе играта, от която разбираше.
— Къде беше, Гоушън? В петък вечерта.
— Говори с адвоката ми.
— Ще го направим. Но ти също можеш да говориш.
— Бях на работа в бара. Имам работа, нали знаеш.
— Да, зная. До колко часа остана там?
— Не зная. До четири. След това се прибирам вкъщи.
— Да бе.
— Това е истината.
— Къде беше, в онзи офис ли?
— Точно така.
— Някой видя ли те? Излизал ли си оттам преди четири?
— Не зная. Говори с адвоката ми.
— Не се тревожи. Ще го направим.
Бош отново се зае с претърсването и отвори вратата на дрешника. Само една трета от иначе големия гардероб беше заета с дрехи. Гоушън се оживи.
— Шибаният Айвърсън е прав — извика той от леглото. — Хайде, рови де, рови.
Първото, което детективът направи, бе да погледне подметките на двата чифта обувки и маратонките на пода. Нямаха дори далечна прилика с отпечатъците от бронята на ролса и хълбока на Тони Алайзо. Хвърли поглед към Гоушън, за да се увери, че здравенякът кротува. После се пресегна към лавицата над закачалката и свали някаква кутия. Оказа се, че е пълна със снимки на танцьорки. Не бяха голи. Младите жени бяха позирали по оскъдно облекло в предизвикателни пози. В долната част на всяка от снимките имаше бяло поле с името на момичето, придружено от името и телефонния номер на „Модълс Ей Милиън“, навярно местна агенция, която осигуряваше танцьорки за клубовете. Бош прерови кутията и накрая откри снимка с името на Лейла.
Той разгледа жената, която беше търсил предишната вечер. Имаше дълга кестенява коса с руси кичури, едра фигура, тъмни очи и чувствени устни, разтворени достатъчно, за да се вижда загатване за бели зъби. Тя бе красива жена и в нея имаше нещо познато, но Хари не можеше да се сети какво. Реши, че навярно е сексуалната порочност, която сякаш излъчваха всички момичета от снимките и от бара предишната вечер.
Бош извади кутията от гардероба и я остави върху бюрото. После взе снимката на Лейла.