— Ти ме пита за петък вечер, нали? Значи е било тогава.
— Не съм казвал такова нещо.
Гоушън замълча и остана неподвижен за около половин минута. Разбираше, че се е изпуснал. Бош предполагаше, че сега размишлява докъде по-нататък може да си позволи да стигне. Той изтегли стола назад и седна.
— Имам алиби и съм чист.
— Не си чист, докато ние не го кажем. Та какво ти е алибито?
— Не. Ще го кажа на адвоката си.
— Сам си вредиш, Гоушън. Няма какво да губиш, като го кажеш на мен.
— Освен свободата си, нали така?
— Мога да ида и да проверя алибито ти. Може би после ще се вслушам в твърдението ти, че пистолетът е подхвърлен.
— Да бе, това е все едно да пуснеш затворниците да пазят затвора. Говори с адвоката ми, Бош. А сега ми дай шибания телефон.
Бош се изправи и му даде знак да си сложи ръцете зад гърба. Арестантът се подчини и той отново му сложи белезниците. После излезе от стаята.
След като детективът им разказа как Гоушън е спечелил първия рунд, Фелтън нареди на Айвърсън да занесе телефон в стаята за разпит и да позволи на заподозрения да се свърже с адвоката си.
— Предлагам да го оставим да се поохлади — каза капитанът, когато двамата с Бош останаха сами. — Да видим как му харесва зад решетките.
— Той ми каза, че е изкарал три години в затвора в Мексико.
— Той го казва на много хора, за да се опита да ги впечатли. Също като с татуировките. Когато се появи преди две години, ние го проверихме, но не открихме нищо за мексикански затвор и доколкото ни е известно, никога не е карал мотор, още по-малко с рокерска банда. Мисля, че една нощ в окръжния затвор ще го направи по-мек. Може би е най-добре да проведем втория рунд, след като получим резултатите от балистичната експертиза.
Бош каза, че трябва да се свърже с шефа си, за да види какъв е планът за пистолета.
— Просто си избери някое от свободните бюра — отвърна Фелтън. — Чувствай се като у дома си. Слушай, ще ти кажа как най-вероятно ще се развият нещата. Можеш да го предадеш на твоята лейтенант Билетс. Адвокатът, на който се обажда, най-вероятно е Мики Торино, първият човек на Джоуи Маркс. Той ще възрази срещу екстрадирането на Гоушън и междувременно ще се опита да го освободи под гаранция. Под каквато и да е гаранция. Единственото, което ще искат, е да го измъкнат от ръцете ни, за да попадне в техните. После ще решават.
— Какво ще решават?
— Дали да го ликвидират. Ако Джоуи сметне, че Лъки може да се огъне, просто ще го отведе някъде в пустинята и повече никога няма да го видим. Нито ние, нито който и да е ДРУГ.
Бош кимна.
— Така че върви да се обадиш, а аз ще се свържа с прокуратурата, за да видя дали няма да успеем да уредим процедурата по екстрадирането. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Ако успееш да отведеш Лъки в Лос Анджелис, там е още по-вероятно да се съгласи на сделка. Естествено, ако не го пречупим по-рано.
— Би било по-добре, ако разполагаме с резултатите от балистичната експертиза, преди да правим постъпки за екстрадиране. Ако убийството е извършено с онзи пистолет, тогава няма проблем. Но нещата в Лос Анджелис не стават толкова бързо, ако разбирате какво искам да кажа. Дори се съмнявам, че вече са направили аутопсия на трупа.
— Е, ти първо телефонирай, пък после ще видим.
Бош използва телефона на едно от свободните бюра. Успя да открие Билетс в кабинета й и разбра, че в момента яде. Бързо я информира, че не е успял да принуди Гоушън да проговори и че се готвят да направят постъпки в ласвегаската прокуратура за екстрадирането му.
— Какво да правим с пистолета? — попита той, когато свърши.
— Искам го тук колкото е възможно по-скоро. Едгар е уредил патоанатомът да извърши аутопсията днес следобед. До довечера би трябвало да разполагаме с куршумите. Ако получим пистолета, утре сутрин ще можем да пратим всичко за балистична експертиза. Днес е сряда. Съмнявам се, че ще успеете да уредите изслушването за екстрадиране преди петък. Дотогава ще имаме резултатите от експертизата.
— Добре, ще взема самолет.
— Чудесно.
По гласа й Бош усещаше, че нещо не е наред. Освен балистиката и това, че ядеше, имаше нещо друго.
— Лейтенант — каза той. — Какво има? Има ли нещо, за което не зная?
Тя се поколеба за миг и детективът мълчаливо зачака.
— Всъщност се появи нещо.
Лицето на Бош се зачерви. Предположи, че Фелтън го е изложил, като е разказал на Билетс за проблема с Елиънър Уиш.
— Какво?
— Успяхме да идентифицираме човека, проникнал в офиса на Тони Алайзо.
— Това е страхотно — с облекчение каза Бош, макар да бе смутен от мрачния й глас. — И кой е той?
— Не, не е чудесно. Това е Доминик Карбон от ОБОП.