Смаян, детективът потъна в мълчание.
— Карбон ли? Какво…?
— Не зная. Имаме някои предположения. Но искам да се върнеш тук и тогава да решим какво да правим по въпроса, Гоушън ще почака до изслушването за екстрадиране. Той няма да проговори пред никой друг, освен пред адвоката си. Ако можеш да се върнеш, искам всички да се съберем и да обсъдим положението. Днес още не съм разговаряла с Киз и Джери. Те продължават да работят по финансовата следа.
— Как успяхте да идентифицирате Карбон?
— Чист късмет. След като сутринта разговарях с теб и с капитана, имах малко свободно време. Отидох с колата до центъра и наминах през управлението. Имам приятелка в ОБОП, и тя е лейтенант. Люсинда Барнс, познаваш ли я?
— Не.
— Както и да е, отидох при нея. Исках да се помотая наоколо, навярно да получа представа защо са се отказали от случая. И какво става, седим си там и си приказваме, и онзи тип минава през стаята. Стори ми се, че го познавам, но не бях сигурна откъде. Питам кой е и тя ми казва, че е Карбон. Тогава си спомних. Той е човекът от записа. Беше си свалил сакото и ръкавите му бяха навити нагоре. Даже успях да видя татуировката. Той е.
— Каза ли всичко това на приятелката си?
— Не, по дяволите. Просто продължих да се държа естествено и се разкарах оттам. Казвам ти, Хари, не ми харесват тези вътрешни работи. Не зная какво да правя.
— Ще измислим нещо. Виж, трябва да вървя. Ще дойда колкото мога по-скоро. Междувременно, лейтенант, ако искаш, можеш да се опиташ да понатиснеш онези от балистиката. Кажи им, че на сутринта ще имаме спешна работа за тях.
Билетс обеща да направи каквото е по силите й.
След като си резервира място за самолета за Лос Анджелис, Бош едва имаше време да вземе такси до „Мираж“, за да плати сметката си и после да иде до жилището на Елиънър, за да се сбогува. Но когато почука на вратата, никой не му отвори. Не знаеше каква е колата й и не можеше да провери дали е на паркинга. Върна се в собствения си автомобил и известно време почака вътре. Когато вече рискуваше да изпусне полета си, той й написа бележка на лист от тефтера си, в която казваше, че ще й телефонира. После се върна до къщата, сгъна листа и го пъхна в процепа на вратата.
Искаше му се да почака още малко и лично да поговори с нея, но не можеше. Двайсет минути по-късно той излезе от офиса на службата за охрана на летището. Пистолетът от дома на Гоушън беше поставен в найлонова торбичка за веществени доказателства и прибран на сигурно място в куфарчето му. Пет минути след това Бош бе на борда на самолета и летеше за града на ангелите.
3
Когато Бош влезе в кабинета й, лицето на Билетс изразяваше загриженост.
— Хари.
— Лейтенант. Оставих пистолета в лабораторията по балистика. Сега чакат куршумите. С когото и да си разговаряла там, явно са се размърдали.
— Добре.
— Къде са всички?
— И двамата са в „Арчуей“. Киз цялата сутрин беше заета в данъчната служба, после отиде да помогне на Джери с разпитите на колегите на Алайзо. Освен това заех двама души от майор Фрауд, за да ни помогнат с документацията. В момента проверяват онези фиктивни компании. Ще проверят и банковите сметки. След като ги проверят, ще им наложат запор. Когато замразим парите, може да се появи някой и да предяви претенции за тях. Според мен този Джоуи Маркс не е единственият, за когото Алайзо е прал пари. Заложено е прекалено много — ако сметките на Киз са верни. Алайзо вероятно е работил за всички мафиотски организации на запад от Чикаго.
Бош кимна.
— А, между другото — продължи тя, — казах на Джери, че ти ще се заемеш с аутопсията, така че той да може да остане в „Арчуей“. После искам всички да се върнете тук в шест часа, за да обсъдим положението.
— Добре, кога е аутопсията?
— В три и половина. Има ли някакъв проблем?
— Не. Може ли да те попитам нещо — защо си поискала помощ от майор Фрауд, а не от ОСИД.
— Поради очевидни причини. Не зная какво да правя с Карбон и ОБОП. Не зная дали да съобщя в отдела по вътрешните работи, или да се престорим, че не е станало нищо.
— Ами, не можем да се престорим, че не е станало нищо. Те са взели нещо, което ни е нужно. А ако съобщиш в ОВР, можеш направо да забравиш за случая.
— Какво искаш да кажеш с това, че те са взели нещо, което ни е нужно?
— Съвсем ясно е, че щом Карбон е извадил подслушвател от онзи кабинет…
— Записите. Господи, съвсем забравих за тях.
Двамата потънаха в мълчание. Бош придърпа един от столовете пред бюрото й и най-после седна.
— Нека да ида при Карбон, да видя дали ще успея да разбера какво са правили и да взема записите — каза той. — Имаме начин да му въздействаме.