Саласар бе вързал дългата си черна коса на опашка, която беше покрил с голяма хартиена шапка. Тъй като седеше в инвалидна количка, той работеше на специално пригодена за него по-ниска маса. Това даваше възможност на Бош изключително добре да наблюдава какво правят с трупа.
В миналото двамата бяха бъбрили нехайно през цялото време на аутопсиите. Но след катастрофирането си с мотоциклет, деветмесечното си лечение и завръщането си в инвалидна количка, патоанатомът беше станал затворен и мълчалив.
С помощта на затъпен скалпел Саласар изстърга малко от белезникавото вещество в ъгълчетата на очите на Алайзо и го постави върху хартиен филтър в плитка стъкленица. После я сложи върху табла до малка стойка, в която се намираха епруветките с кръв, урина и други телесни вещества, подлежащи на анализ.
— Мислиш ли, че е от сълзи? — попита Бош.
— Не вярвам. Прекалено е гъсто. Сигурно му е имало нещо на очите или на кожата. Ще видим какво е.
Бош кимна. Саласар се зае да отвори черепната кутия и да изследва мозъка.
— Куршумите са го направили на каша — съобщи той.
Няколко минути по-късно патоанатомът взе дълги пинсети, извади две парчета от куршум и ги пусна в специален съд. Детективът се приближи, погледна ги и се намръщи. Поне един от куршумите се беше разбил от удара. Парчетата му навярно нямаше да са годни за балистична експертиза.
После Саласар извади цял куршум и го постави при останките от другия.
— Този може и да ти свърши работа — каза той.
Бош го разгледа. Бе сплескан, но приблизително половината от тялото му се беше запазил непокътната и ясно се виждаха тънките драскотини, оставени от преминаването му през цевта на пистолета.
— Този може и да стане — отвърна той.
Аутопсията завърши десетина минути след това. Като цяло Алайзо бе отнел петдесет минути от времето на Саласар. Повечето продължаваха по-кратко. Детективът погледна към бележника върху масата и видя, че това е единайсетата аутопсия на патоанатома за деня.
Саласар почисти куршумите и ги постави в торбичка за веществени доказателства. Когато ги даде на Бош, той му каза, че ще го информират за резултатите от анализите на взетите от трупа проби веднага щом бъдат завършени. Единственото, което смятал, че си струва да спомене, бил фактът, че ударът по бузата на Алайзо бил нанесен четири-пет часа преди смъртта. Това се стори на детектива изключително интересно. Нямаше представа как да го вмести в картината. Това означаваше, че някой е ударил Алайзо, докато е бил в Лас Вегас, но пък го бяха убили тук, в Лос Анджелис. Той благодари на Саласар, когото, подобно на мнозина други, наричаше Сали, и се насочи навън. Вече бе преполовил коридора, когато си спомни нещо и се върна до вратата на залата за аутопсии. Когато пъхна глава вътре, Бош видя, че Сали завива трупа с чаршафа, оставяйки завързаната на пръста на крака табелка да виси навън, така че да може да се чете.
— Хей, Сали, човекът е имал хемороиди, нали?
Саласар озадачено го погледна.
— Хемороиди ли? Не. Защо питаш?
— Намерих в колата му шишенце препарат „Н“. В жабката. Беше полупразно.
— Хммм… ами, няма хемороиди.
Бош искаше да го попита дали е сигурен, но знаеше, че ще го обиди. За момента остави нещата така и си тръгна.
Подробностите бяха двигателната сила на всяко разследване. Те бяха важни и не трябваше да се объркват или забравят. Докато вървеше към стъклените врати на патологията, Бош откри, че го притеснява подробността за шишенцето препарат „Н“, което бе открил в жабката на ролса. Щом Тони Алайзо не беше страдал от хемороиди, тогава на кого принадлежеше и защо се намираше в неговата кола? Детективът би могъл да остави този въпрос като маловажен, но това не бе в стила му. Смяташе, че всичко има своето място в разследването. Всичко.
Дълбоко замислен върху проблема, Бош излезе през стъклените врати, спусна се по стълбите към паркинга и едва тогава забеляза, че там го очаква Карбон. Когато по-рано се бяха разделили, детективът от ОБОП го помоли за няколко часа, за да намери записите. Бош се беше съгласил, но не му каза, че ще ходи на аутопсия. Затова сега реши, че Карбон се е свързал с бюрото в Холивуд и че Билетс или някой друг го е насочил към патологията. Нямаше намерение да го пита, защото не искаше да проявява пред него каквато и да е загриженост, че го е открил толкова лесно.