— Ами писмото до данъчното? — попита Грегсън. — Кой го е пратил? Очевидно някой, който доста добре е знаел какво прави Алайзо, но кой може да е той?
— Възможно е това да е част от игра на влияние с групата на Джоуи Маркс — отвърна Бош. — Както вече казах, имаше нещо в изражението на Гоушън, когато видя пистолета. А после и твърденията му, че е подхвърлен… Не зная, може би някой е информирал данъчната служба, като е знаел, че в резултат Тони ще бъде очистен и че биха могли да припишат убийството на Гоушън. А с елиминирането на Гоушън този тип би могъл да заеме мястото му.
— Искаш да кажеш, че Гоушън не го е извършил, така ли? — вдигна вежди Грегсън.
— Не. Сигурен съм, че Гоушън е в състояние да го извърши. Но не смятам, че е знаел за присъствието на онзи пистолет зад казанчето. Във всеки случай не е логично да го държи при себе си. Да речем, че очиства Тони Алайзо по заповед на Джоуи Маркс. После дава пистолета на някой от хората си, за да се избави от него. Само че този човек отива и подхвърля оръжието в дома му — това е същият, който е пратил писмото в данъчното и е в дъното на всичко. Тогава се появяваме ние и хващаме Гоушън в крачка. Онзи, който е подхвърлил пистолета и е пратил писмото, вече може да се издигне.
Бош огледа лицата около масата, докато другите се опитваха да проследят логиката на мислите му.
— Възможно е да не са се целили в Гоушън — каза Райдър. Всички погледнаха към нея.
— Възможно е да има и друга игра. Възможно е да е някой, който иска да разчисти от пътя си Гоушън и Джоуи Маркс.
— И как ще елиминират Маркс? — попита Едгар.
— Чрез Гоушън — отвърна тя.
— Ако резултатът от балистичната експертиза е положителен — каза Бош, — с Гоушън е свършено. Смъртната присъда няма да му се размине. Освен ако не ни даде нещо.
— Джоу Маркс — едновременно реагираха Грегсън и Едгар.
— Тогава кой е пратил писмото? — попита Билетс.
— Кой знае? — рече Бош. — Не ми е известно достатъчно за организацията във Вегас. Но ченгетата там споменаха за някакъв адвокат. Дясната ръка на Маркс. Той определено е знаел за машинациите на Алайзо. Възможно е той да е в дъното на всичко. Навярно около Маркс има много хора, които са били в състояние да го направят.
Стаята потъна в мълчание. Всички обмисляха известните факти и се опитваха да разберат как е станало. Това бе естественият край на разискването и Билетс се изправи.
— Надявам се, че ще продължим да си вършим работата все така добре — каза тя. — Благодаря, че дойде, Матю. Ти ще си първият, на когото ще съобщя резултатите от експертизата утре сутрин.
Всички останали започнаха да се изправят.
— Киз, Джери, хвърляйте чоп — рече лейтенантът. — Един от вас ще трябва да иде до Вегас, за да придружи заедно с Хари Гоушън след екстрадирането му. Такъв е правилника. А, Хари, би ли почакал за малко? Искам да обсъдя с нещо за един друг случай.
Когато другите излязоха, Билетс каза на Бош да затвори вратата. Той го направи и седна на един от столовете пред бюрото й.
— Е, какво е станало? — попита тя. — Наистина ли си разговарял с Фицджерълд?
— През повечето време говореше той, но наистина се срещнах с него и с Карбон.
— И какво научи?
— Че не са знаели за Тони Алайзо, докато и те не получили писмо, навярно същото като онова в данъчното. Дадоха ми копие. Много е подробно. Пратено е от човек, който е бил вътре в нещата, както каза Киз. Писмото, което са получили в ОБОП, също е с пощенско клеймо от Лас Вегас и е адресирано лично до Фицджерълд.
— И те са реагирали, като са сложили подслушвател в телефона му.
— Точно така, незаконен подслушвател. Тъкмо били започнали — разполагам със записи от девет дни — когато съм се обадил аз и съм им съобщил, че Тони е очистен. Изпаднали в паника. Нали знаеш за проблемите му с началника. Ако се разкриело, че незаконно са подслушвали Тони и че това може да е причината за смъртта му, тъй като Джоуи Маркс някак си е разбрал, началникът спокойно би могъл да изхвърли Фицджерълд и отново да установи контрол над ОБОП.
— Затова Фицджерълд е пратил Карбон да вземе подслушвател я и после са се направили, че не знаят нищо за Тони.
— Точно така. Ако Карбон беше забелязал камерата, нищо нямаше да разберем.
— Какъв гадняр. Веднага щом всичко това свърши, ще съобщя на началника.
— Хм…
Бош не бе сигурен как дай каже.
— Какво има?
— Фицджерълд го е предвидил. Сключих сделка с него.
— Какво?
— Сключих сделка. Той ми даде всичко — записите, писмото. Но действията им трябва да си останат между нас с теб. Началникът не трябва да научи нищо.
— Как си можал, Хари? Не трябваше да…