— Пристигам в четвъртък, бебче — отвърна Тони. — Защо, липсвам ли ти вече?
— Не — искам да кажа, да, естествено, че ми липсваш, Тони. Но Лъки искаше да знае дали ще идваш. Затова те питах.
Лейла говореше с мек, тих момичешки глас, който му се струваше необичаен или престорен.
— Ами, кажи му, че ще пристигна в четвъртък вечерта. На работа ли си тогава?
— Да, на работа съм.
Бош изключи уредбата и се замисли за единствения интересен разговор. Той означаваше, че Гоушън е знаел от Лейла за пристигането на Алайзо. Не беше много, но прокурорът навярно би могъл да го използва. Проблемът бе, че това доказателство не беше чисто. От законна гледна точка то не съществуваше.
Той погледна часовника си. Бе късно, но реши да се обади. Намери номера на Лейла в сведенията на Фицджерълд — бяха го записали с устройство, регистриращо цифрите по сигнала от набирането на номера. След четири иззвънявания му отговори провлачен женски глас, пропит с добре отработена чувственост.
— Лейла?
— Не, тук е Пандора.
Бош едва не се разсмя, но беше прекалено уморен.
— Къде е Лейла?
— Няма я.
— Аз съм неин приятел. Хари. Онази вечер се е опитвала да се свърже с мен. Знаеш ли къде е, или къде мога да я намеря?
— Не. Няма я от няколко дни. Не зная къде е. За Тони ли става въпрос?
— Да.
— Ами, тя беше адски разстроена. Предполагам, че ако иска да разговаря с теб, пак ще ти се обади. Във Вегас ли си?
— В момента не. Какъв е адресът, на който живеете?
— Хм, мисля, че не искам да ти го кажа.
— Пандора, Лейла уплашена ли е от нещо?
— Разбира се, че е уплашена. Убили са стареца й. Казва, че хората можели да си помислят, че знае нещо, но не е така. Просто е уплашена.
Бош остави на Пандора домашния си номер и й каза да предаде на Лейла да му телефонира, ако се появи.
След като затвори, той отново погледна часовника си и извади малкия бележник от джоба на якето си. Набра номера на Билетс и му отговори мъжки глас. Съпругът й. Бош се извини за късното обаждане, помоли да разговаря с лейтенанта и докато чакаше, се зачуди дали мъжът й знае за връзката на жена си с Кизмин Райдър. Когато Билетс отговори, той й разказа за впечатленията си от записите.
— Има един-единствен разговор, който доказва, че Гоушън е знаел за пристигането на Алайзо в Лас Вегас и че е проявявал интерес към него. И толкова. Струва ми се, че не е толкова важно. Ще минем и без него. Когато открием Лейла, би трябвало да успеем да получим същата информация и от нея. Законно.
— Е, сега съм по-спокойна.
Бош чу, че Билетс въздъхва. Неизречените й думи очевидно бяха, че ако записите съдържаха каквато и да е важна информация, щеше да им се наложи да я съобщят на прокурора и по този начин да изложат Фицджералд, което пък щеше да означава край на кариерата на лейтенанта.
— Извинявай, че ти се обаждам толкова късно — каза Бош, — но си мислех, че навярно ще искаш да разбереш колкото се може по-скоро.
— Благодаря ти, Хари. Ще се видим утре сутрин.
След като затвори, той опита още веднъж да се свърже с Елиънър Уиш и отново не успя. Сега вече слабото безпокойство, което бе изпитвал, се превърна в силна загриженост. Искаше му се още да е във Вегас и да може да иде до жилището й, за да провери дали е там и просто не вдига телефона, или се е случило нещо по-лошо.
Бош си взе от хладилника още една бира и излезе на задната веранда. Тя беше по-голяма от някогашната и от нея се откриваше по-добър изглед към прохода. Нощта бе тъмна и спокойна. Хари беше свикнал с обичайния шум от холивудската скоростна магистрала. Той се загледа в прожекторите на студията „Юнивърсъл“, които пронизваха беззвездното небе, и допи бирата си, чудейки се къде е Елиънър.
На сутринта Бош отиде в участъка в осем и написа доклада за действията си и за посещението си в Лас Вегас. Направи копия от него и ги пусна в пощенската кутия на лейтенанта, после закачи с кламер оригиналите във вече дебелата два и половина сантиметра папка с документацията за разследването, подготвена от Едгар. Не написа доклад за разговорите си с Карбон и с Фицджерълд, нито за записите, които ОБОП бяха направили на телефона в офиса на Алайзо. Често прекъсваше работа, за да иде до дежурната стая за кафе.
Свърши с тези задачи още в десет часа, но изчака още пет минути и едва тогава се свърза с балистичната лаборатория на управлението. От собствен опит знаеше, че не трябва да телефонира преди определеното време за завършване на доклада за експертизата. Добави пет минути повече просто за сигурност, но те му се сториха невероятно дълги.