— Какво става, Хари? — попита Едгар. — Мислех си, че излитаме от Бърбанк.
— Няма да летим със самолет. Заминаваме с кола.
— За какво говориш?
— Резервирах места само в случай, че някой провери. Когато стигнем във Вегас, ще съобщим, че сме кацнали и че излитаме веднага след изслушването с Гоушън. Никой не трябва да разбере, че сме с кола. Имаш ли нещо против?
— Не, разбира се. Ясно. Предпазни мерки. Човек никога не знае какво да чака от мафията, нали?
— Нито пък от ченгетата.
4
Стигнаха до Лас Вегас за четири часа, като караха средно с около сто и петдесет километра в час и спряха за петнайсетина минути да хапнат в заведение на „Макдонълдс“. Отидоха до международното летище „Маккаран“, паркираха колата в гаража и извадиха куфарчетата и чантите си от багажника. Докато Едгар го чакаше навън, Бош отиде на терминала и нае автомобил от гишето на „Херц“.
Когато стигнаха в управлението, наближаваше четири и половина. В детективското бюро Бош видя, че Айвърсън седи на бюрото си и разговаря с Бакстър, който стоеше наблизо. На лицето на Айвърсън се изписа иронична усмивка, но Хари ней обърна внимание и се насочи направо към кабинета на Фелтън. Капитанът седеше зад бюрото си и пишеше. Бощ почука на отворената врата, после влезе вътре.
— Къде беше, Бош?
— Уреждах разни подробности.
— Това вашият прокурор ли е?
— Не, това е партньорът ми Джери Едгар. Прокурорът ще пристигне утре сутрин.
Едгар и Фелтън се ръкуваха, но капитанът продължаваше да гледа към Бош.
— Е, можеш да му телефонираш и да му кажеш да не си прави труда.
Детективът го изгледа. Сега разбираше защо Айвърсън се е хилил. Нещо ставаше.
— Винаги сте пълен с изненади, капитане — рече той. — Какво има сега?
Фелтън се облегна на стола си. На ръба на бюрото му се виждаше незапалена пура, единият край на която беше влажен от слюнка. Капитанът я взе и я стисна между двата си пръста. Той се бавеше и очевидно се мъчеше да го раздразни. Но Бош не се поддаде и Фелтън накрая заговори.
— Твоят човек Гоушън си събира багажа.
— Да не би да се е съгласил на екстрадирането?
— Да, най-после поумня.
Бош зае стола пред бюрото, Едгар седна отдясно.
— Отказа се от онзи адвокат Мики Торино и си взе друг — продължи Фелтън. — Не че е нещо повече, но поне защищава единствено интересите на Лъки.
— И как така е поумнял? — попита Бош. — Да не сте му казали за резултатите от експертизата?
— Естествено, че му казах. Така го спечелих. Освен това му обясних, че сме направили алибито му на пух и прах.
Бош го погледна, но не го попита нищо.
— Да, точно така, Бош. Не си мисли, че ние тук не сме си размърдали задниците. Заехме се да свършим с този тип и да ти го дадем наготово. Според него в петък вечерта изобщо не бил напускал офиса си чак докато не станало време да си тръгва за вкъщи. Е, отидохме и проверихме офиса му. Там има задна врата. Можел е да влиза и да излиза. Никой не го е виждал от момента, в който си е тръгнал Тони Алайзо, докато не е излязъл, за да затвори клуба. Това му оставя достатъчно време да проследи Тони, да го очисти и да хване последния полет обратно за Вегас. А ето и доказателството. Едно момиче, което работи там, казва се Модести. Сдърпала се с друга танцьорка и отишла в офиса да се оплаче на Лъки. Според думите й когато почукала, никой ней отговорил. Затова казала на Гъси, че иска да се срещне с шефа, а той й отговорил, че шефът го няма. Това е било някъде към полунощ.
Фелтън кимна и намигна.
— А какво казва Гъси по въпроса?
— Не казва нищо. А и ние не очакваме да ни каже. Но ако реши да потвърди алибито на Лъки, спокойно ще можеш да го направиш на нищо. Криминалното му досие започва още от седми клас.
— Добре, да оставим Гъси. Ами Гоушън?
— Както споменах, сутринта го доведохме тук, казахме му какво сме открили и че времето му е на изтичане. Трябваше да вземе решение и той го направи. Смени си адвоката. Това е очевиден признак. Ако питаш мен, той е готов да сключи сделката. Това означава, че ти ще получиш него и Джоуи Маркс, както и неколцина от другите боклуци в града. А за нас това ще е най-големият ни удар от десет години насам. Всички са доволни.
Бош се изправи. Едгар го последва.
— За втори път ми погаждате този номер — с премерен и овладян глас каза Хари. — Трети шанс няма да имате. Къде е той?
— Хей, успокой се, Бош. Всички работим от една и съща страна на барикадата.
— Тук ли е, или не?
— Той е в стая за разпит номер три. Когато надникнах за последно, при него беше Уайс. Алън Уайс, новият му адвокат.