— Гоушън дал ли ви е някакви показания?
— Не, разбира се, че не. Уайс ни съобщи подробностите. Никакви преговори, докато не го отведеш в Лос Анджелис. С други думи доброволно се оставя в ръцете ти. Твоите хора там ще трябва да поработят над сделката. От днес ние излизаме от играта. Ще се включим, когато се върнеш тук, за да прибереш Джоуи Маркс. Ще ти съдействаме. Отдавна очаквам този ден.
Бош излезе от кабинета без да каже нищо повече. После мина през детективското бюро, без да погледне към Айвър-сън, и тръгна по задния коридор, който водеше към стаите за разпит. Той вдигна капачето на малкия прозорец на вратата и видя Гоушън в син затворнически комбинезон да седи на малката маса. Срещу него седеше много по-дребен мъж в костюм. Бош почука по стъклото, изчака няколко секунди и отвори вратата.
— Г-н адвокат? Можем ли да поговорим за малко навън?
— Вие ли сте детективът от Лос Анджелис? Вече беше крайно време.
— Да поговорим навън.
Когато адвокатът се изправи, Бош погледна към Гоушън. Здравенякът бе закопчан с белезници за масата. Откакто го беше видял за последен път, бяха минали само трийсет часа, но Люк Гоушън се бе превърнал в друг човек. Раменете му висяха отпуснати, сякаш се беше затворил в себе си. Очите му гледаха кухо, като че ли виждаше в бъдещето си. Не обърна внимание на Бош. Когато Уайс излезе навън, той затвори вратата.
Адвокатът бе приблизително на негова възраст, стегнат и силно загорял. Хари не беше сигурен, но му се струваше, че е с перука. Носеше очила със златни рамки. През няколкото секунди, с които разполагаше, за да го прецени, Бош реши, че Гоушън навярно наистина е поумнял.
След като се представиха, Уайс незабавно премина на въпроса.
— Клиентът ми е съгласен доброволно да дойде с вас. Но трябва да действате бързо. Г-н Гоушън не се чувства в безопасност в Лас Вегас, даже заключен в управлението. Надявах се, че ще успеем да се срещнем със съдията още днес, но вече е прекалено късно. Ще бъда в съда утре в девет. Всичко вече е уредено с г-н Липсън, местния прокурор. До десет ще успеете да го отведете на летището.
— Почакайте малко, г-н адвокат — каза Едгар. — Защо изведнъж така сте се разбързали? Да не е защото Люк е разбрал за резултатите от балистичната експертиза, или защото предполага, че Джоуи Маркс също е разбрал и иска да се измъкне?
— Предполагам, че за Джоуи сигурно ще е по-лесно да го очисти тук във Вегас, отколкото чак в Лос Анджелис, така ли? — прибави Бош.
Уайс ги изгледа така, сякаш бяха някаква форма на живот, с която никога преди не се е сблъсквал.
— Г-н Гоушън не знае нищо такова и се надявам, че думите ви са просто част от обичайната тактика на заплаха, която използвате. Но клиентът ми знае, че ще бъде обвинен в престъпление, което не е извършил. Ето защо той смята, че най-добрият начин да реагира е да окаже пълно съдействие на новото място. Някъде далеч от Лас Вегас. Лос Анджелис е единствената му възможност.
— Можем ли да поговорим с него сега?
Уайс поклати глава.
— Г-н Гоушън няма да каже нито дума, докато не пристигне в Лос Анджелис. Там защитата му ще поеме брат ми. Сол Уайс, може да сте чували за него.
Бош отрицателно поклати глава.
— Мисля, че той вече се е свързал с вашия г-н Грегсън. Така че нали разбирате, детектив, вие сте просто куриер. Работата ви е утре сутрин да качите г-н Гоушън на самолета и да го доставите невредим в Лос Анджелис. Най-вероятно след това случаят ще бъде приключен за вас.
— Най-вероятно няма — отвърна Бош.
Той заобиколи адвоката и отвори вратата на стаята за разпит. Гоушън вдигна глава. Детективът влезе и се приближи до масата. Той се наведе над нея и опря длани върху плота. Преди да успее да каже каквото и да е, Уайс влетя в стаята.
— Не казвай нито дума на този човек, Люк. Нито дума.
Бош не му обърна внимание и продължи да гледа единствено към Гоушън.
— Единственото, което искам, Лъки, е проява на взаимно доверие. Щом искаш да те отведа в Лос Анджелис, да те отведа невредим, трябва да ми дадеш нещо в замяна. Просто ми отговори на един въпрос. Къде…
— Той е длъжен да те отведе, Люк. Не се хващай на въдицата му. Не мога да те представлявам, ако не ме слушаш.
— Къде е Лейла? — попита Бош. — Няма да си тръгна от Вегас, докато не разговарям с нея. Ако искаш да се измъкнеш оттук сутринта, трябва да разговарям с нея довечера. Няма я вкъщи. Снощи приказвах със съквартирантката й Пандора и според нея Лейла не се била прибирала от няколко дни. Къде е?
Гоушън премести поглед от Бош към Уайс.
— Не казвай нито дума — повтори адвокатът. — Детектив, бъдете така добър да излезете навън, бих желал да проведа поверителен разговор с клиента си. Всъщност, струва ми се, че може би няма да ми е толкова трудно да получа отговор на въпроса ви.