— Защото искам да съм сигурен, че си в безопасност. А утре няма да имам време да се занимавам с това. Сутринта ще ида в съда и после ще откарам Гоушън в Лос Анджелис. Трябва да се уверя, че си в безопасност.
— Къде трябва да отида?
— Можеш да отседнеш в някой хотел, но мисля, че в дома ми ще е най-добре, най-сигурно. Спомняш ли си къде е?
— Да. Нагоре по „Мълхолънд“, нали?
— Точно така. На „Удроу Уилсън драйв“. Ще ти дам ключа. От летището вземи такси. Аз ще се върна утре вечер.
— И тогава какво?
— Не зная. Ще решим.
Тя седна на ръба на леглото. Бош се приближи, седна до нея и я прегърна през раменете.
— Не зная дали бих могла отново да живея в Лос Анджелис.
— Ще решим.
Той се наведе и я целуна по бузата.
— Не ме целувай. Трябва да взема душ.
Той отново я целуна и после я притегли по гръб върху леглото. Този път се любиха различно. Бяха по-нежни, по-бавни. Всеки от тях откри ритъма на партньора си.
После Бош първи взе душ и докато Елиънър се къпеше след него, взе смазка и парче плат от комплекта си, за да почисти своя „Глок“ от водата в басейна. Провери затвора и спусъка няколко пъти, за да се увери, че оръжието действа безотказно. После зареди пълнителя с нови амуниции. Отиде до гардероба и свали найлоновата торбичка за пране от лавицата, пъхна вътре пистолета и го скри под дрехите в куфара на Елиънър.
Когато излезе от банята, Елиънър облече жълта памучна лятна рокля и сплете косата си на плитка. Бош с удоволствие наблюдаваше опитните й движения. Когато беше готова, той затвори куфара и двамата излязоха от стаята. Главният портиер се приближи до тях.
— И следващия път, като кажете трийсет минути, нека са точно трийсет. Не цял час.
— Извинявай.
— Извинението не върши работа. Можех да си загубя работата, човече.
Бош не му обърна внимание и влезе в колата. На път за летището се опита да подреди мислите си в стегнати изречения, които да може дай каже, но не успя. Чувствата му бяха прекалено объркани.
— Елиънър — най-после рече той. — Всичко, което се случи, беше по моя вина. И искам да се опитам да го компенсирам.
Тя протегна ръка и я постави върху бедрото му. Той отпусна дланта си върху нейната.
На летището Бош паркира колата пред терминала на „Саутуест“ и извади куфара от багажника. След това заключи служебния пистолет и значката си вътре, за да може да мине без проблеми през детектора за метал на летището.
Последният самолет за Лос Анджелис излиташе след двайсет минути. Хари й купи билет и остави куфара й на багаж. Така втория му пистолет нямаше да представлява проблем. После я придружи до терминала, пред който вече се бе събрала опашка.
Той свали ключа за къщата си от връзката, даде й го и й каза точния адрес.
— Не е точно както си я спомняш — рече Бош. — Старата къща се срути от земетресението. Построиха я наново и все още не е съвсем довършена. Но всичко е наред. Чаршафите, хм, сигурно трябваше да ги изпера преди няколко дни, но нямах време. В килера в коридора има чисти.
Тя се усмихна.
— Не се притеснявай, ще намеря всичко.
— Хм, слушай, както вече ти казах, мисля, че вече няма от какво да се страхуваш. Но за всеки случай онзи „Глок“ е в куфара ти. Затова го оставих на багаж.
— Почистил си го, докато съм била в банята, така ли? Когато излязох ми се стори, че мирише на смазка.
Той кимна.
— Благодаря ти, но мисля, че вече няма да ми трябва.
— Навярно няма.
Тя погледна към опашката. Последните хора се качваха на самолета. Трябваше да тръгва.
— Беше много добър с мен, Хари. Благодаря ти.
Бош се намръщи.
— Не е достатъчно. Не е достатъчно, за да компенсирам всичко.
Елиънър се повдигна на пръсти и го целуна по бузата.
— Довиждане, Хари.
— Довиждане, Елиънър.
Той я проследи с поглед как подава билета си и минава през вратата към самолета. Тя не погледна назад и нещо в ума му прошепна, че може никога повече да не я види. Но Бош се отърси от тази мисъл и тръгна обратно през почти пустото летище. Повечето от ротативките бяха празни. Детективът почувства, че го поглъща дълбока самота.
Единствената пречка по време на сутрешната процедура в съда се появи още преди заседанието да е започнало. Уайс се появи от разговор с клиента си и бързо влезе в залата, за да намери Бош и Едгар, които се съвещаваха с Липсън, местния прокурор, поел изслушването за екстрадиране. Грегсън не беше пристигнал от Лос Анджелис. Адвокатът и прокурорът го бяха уверили, че Люк Гоушън съвсем доброволно ще се съгласи да го отведат в Калифорния.
— Детектив Бош? — рече Уайс. — Току-що се видях с клиента си и той поиска преди изслушването да получи отговора на един въпрос. Не зная за какво става дума, но се надявам, че не сте се виждали с клиента ми.