Никой не му подаде ръка, никой дори не му кимна. Просто го гледаха с изражение, което излъчваше презрението им към него. Като се имаше предвид, че са от федералните органи, презрението към лосанджелиското полицейско управление беше нещо обичайно. Но Бош все още не разбираше какво точно става.
— Добре — рече Ървинг. — Първо ще изясним някои неща. Оставям г-н Самюълс да продължи оттук нататък.
Самюълс прокара длан по гъстите си черни мустаци и се наведе напред. Той седеше на стола в отсрещния край на масата. Пред него имаше голям жълт бележник с изписани страници, но Бош бе прекалено далеч, за да е в състояние да прочете нещо. В лявата си ръка прокурорът държеше писалка и с нея следеше докъде е стигнал в бележките си.
— Да започнем с обиска в дома на Люк Гоушън в Лас Вегас — каза Самюълс. — Кой точно откри пистолета, по-късно идентифициран като оръжието, използвано за убийството на Антъни Алайзо?
Бош присви очи и отново се опита да улови погледа на Билетс, но тя втренчено гледаше масата пред себе си. Той плъзна поглед по другите лица и забеляза, че Частейн се усмихва. Това не го изненадваше. Детективът се беше срещал с него и преди. Когато срещу служител от управлението се повдигнеха обвинения, разследването на отдела по вътрешните работи и изслушването на комисията по правата стигаха до едно от две възможни открития: обвиненията или се доказваха, или се обявяваха за необосновани. Частейн бе специалист по доказване на обвиненията.
— Ако случаят е обект на вътрешно разследване, мисля, че имам право на защитник — отвърна Бош. — Не зная за какво е всичко това, но нямам какво да ви кажа.
— Детектив — рече Ървинг. Той плъзна лист хартия към Хари. — Това е заповед, подписана от началника на полицията, да окажете съдействие на тези господа. Ако откажете, Ще бъдете дисциплинарно уволнен и тогава вече наистина Ще ви се назначи защитник.
Бош погледна написаната на специален формуляр заповед. Беше получавал такива и по-рано. Представляваше един от начините на управлението да те притиснат в ъгъла — или трябва ще да разговаряш с тях, или да забравиш за заплатата си.
— Аз намерих пистолета — без да вдига поглед от заповедта отвърна той. — Беше в найлонов плик зад тоалетното казанче в банята. Някой каза, че така правели мафиотите в „Кръстникът“. В онзи филм. Но аз не си спомням.
— Сам ли бяхте, когато се предполага, че сте намерили оръжието?
— Предполага ли се? Да не искате да кажете, че не е било там?
— Просто отговорете на въпроса ми, моля.
Бош с отвращение поклати глава. Не знаеше какво става, но изглеждаше по-лошо, отколкото си го бе представял.
— Не бях сам. Къщата беше пълна с полицаи.
— Те бяха ли в банята с вас? — попита О’Грейди.
Бош само го погледна. Бе поне десет години по-млад от Хари и имаше чистичкия вид, който ценеше бюрото.
— Мислех си, че г-н Самюълс ще задава въпросите — каза Ървинг.
— Така е — отвърна прокурорът. — Имаше ли други полицаи в банята с вас, когато открихте пистолета?
— Бях сам. Веднага щом го видях, повиках униформения полицай от спалнята да го погледне, преди да съм го докоснал. Ако всичко това сега е защото адвокатът му ви се е оплакал, че съм подхвърлил пистолета, глупости. Той си беше там. Освен това и без него имаме достатъчно доказателства. Имаме мотив, отпечатъци… защо да му подхвърлям пистолет?
— За да го съборите с един удар — отвърна О’Грейди.
Бош с отвращение въздъхна.
— За бюрото е типично да зареже всичко останало и да се захване с някое лосанджелиско ченге само защото някой гаден мафиот ви е подхвърлил десетачка, Какво, да не би вече да ви дават годишни награди, ако сгащите някой полицай? И може би наградата е двойна, ако ченгето е от Лос Анджелис? Майната ти, О’Грейди. Ясно ли ти е?
— Да, майната ми. Просто отговаряй на въпросите.
— Тогава питай.
Самюълс кимна, сякаш Бош бе спечелил точка, и придвидеи писалката един сантиметър по-надолу по бележките си.
— Знаете ли — попита той — дали някой друг полицейски служител е влизал в онази баня, преди да я претърсите и да откриете пистолета?
Детективът се помъчи да си спомни, да си представи действията на полицията от Метро в стаята. Беше сигурен, че в банята не е влизал никой друг, освен за да се уверят, че вътре не се крие никой.
— Не зная със сигурност — отвърна той. — Но се съмнявам. Даже някой наистина да е влизал, не е имал достатъчно време да подхвърли пистолета. Оръжието вече си беше там.
Самюълс отново кимна, консултира се с бележника си и после погледна към Ървинг.