Бош тъжно поклати глава и завърши с тих глас:
— Съгласен съм с вас, Самюълс. Операцията ви вече е провалена. Но не заради мен. Вие сте оставили човека си във фурната прекалено дълго. Прегорял е. Вие сте били неговият треньор. И сте прецакали нещата.
Този път Самюълс поклати глава и тъжно се усмихна. В този момент Бош разбра, че има нещо друго. Прокурорът ядосано отвори бележника си и прочете на глас:
— Според заключението на аутопсията смъртта е настъпила между единайсет в петък вечерта и два в събота сутринта. Така ли е, детектив Бош?
— Не зная как сте получили доклада, след като самият аз още не съм го виждал.
— Смъртта е настъпила между единайсет и два, нали?
— Да.
— Носиш ли онези документи, Дан? — попита Ийкблад прокурорът.
Ийкблад извади няколко сгънати по дължина листа от джоба на сакото си и ги подаде на Самюълс. Той ги разгъна и погледна съдържанието им, после ги подхвърли през масата на Бош. Детективът ги взе, но не откъсна очи от Самюълс.
— Това са копия на доклад за разследване и сведение за разговор, подготвени в понеделник сутринта от агент Ийкблад. Също така държите в ръцете си две клетвени декларации от агентите Ийкблад и Фил Колбърт, който скоро ще бъде тук. Ако ги прегледате, ще разберете, че в петък в полунощ агент Ийкблад е седял зад волана на служебния си автомобил на задния паркинг на „Сийзърс“ на „Индъстриъл роуд“. Партньорът му Колбърт е седял до него, а на задната седалка е бил агент Рой Линдъл.
Той изчака за миг и Бош погледна към документите в ръцете си.
— Това е била месечната явка на Рой. Той съобщил на Ийкблад и Колбърт, че същата нощ сложил четиристотин и осемдесет хиляди долара в брой от различни операции на Маркоци в куфарчето на Антъни Алайзо и го пратил обратно в Лос Анджелис, за да ги изпере. Освен това между другото споменал, че Тони пил в клуба и малко се сдърпал с едно от момичетата. В ролята си на управител на клуба Рой трябвало да усмири Тони. Ударил му шамар и го поразтърсил, като го хванал за яката. Струва ми се, ще се съгласите, че това обяснява отпечатъците, открити по якето на жертвата, както и синината на лицето, отбелязана при аутопсията.
Бош продължаваше да гледа надолу към документите.
— Разговаряли са още дълго, детектив Бош. Рой останал час и половина. И няма никакъв начин, по дяволите, да е отишъл до Лос Анджелис, за да убие Тони Алайзо преди два часа след полунощ, даже преди три. И даже да смятате, че в убийството са замесени и тримата агенти, би трябвало да знаете, че срещата е била наблюдавана от четирима други агенти в автомобил, паркиран на същия паркинг.
Самюълс замълча за малко, преди да съобщи заключителния си аргумент.
— Нямате никакви доказателства. Наличието на отпечатъците е обяснимо, а когато е станало убийството, човекът, който според вас го е извършил, е седял с двама агенти на ФБР на петстотин и петдесет километра оттам. Нямате нищо. Не, всъщност греша. Имате нещо. Подхвърлен пистолет, ето какво имате.
Сякаш по заповед, вратата зад Бош се отвори и той чу, че някой влиза в залата. Детективът не откъсна очи от документите пред себе си и не се обърна, за да види кой е, докато не усети, че някой стисва рамото му. Когато вдигна поглед, Хари видя специален агент Рой Линдъл. Той се усмихваше. До него стоеше друг агент и Бош реши, че това навярно е Колбърт, партньорът на Ийкблад.
— Бош — каза Линдъл. — Дължа ти едно подстригване.
Бош беше смаян при вида на човека, когото току-що бе оставил в затвора, но бързо се досети какво се е случило. Научили за срещата на паркинга зад „Сийзърс“, прочели клетвените декларации и повярвали на алибито, Ървинг и Билетс бяха заповядали Линдъл да бъде освободен. Затова и Билетс го беше питала за регистрационния номер.
Бош извърна очи от Линдъл и погледна към Ървинг и Билетс.
— Вие вярвате на всичко това, нали? Мислите си, че съм намерил пистолета в буренака и съм го подхвърлил само за да спипам Гоушън.
Последва колебание — и двамата очакваха другият да отговори. Накрая заместник-началникът каза:
— Единственото, което със сигурност знаем, е, че не е бил агент Линдъл. Алибито му е желязно. Запазвам за себе си преценката си за всичко останало.
Бош погледна към Линдъл, който продължаваше да се усмихва.
— Тогава защо не ми каза, че си от ФБР, когато седяхме в стаята за разпити в Метро?