Сега тя просто бъбреше, заобикаляйки същността на въпроса, но Бош не я прекъсна и я остави да продължи.
— Два дни наблюдавах Тони Алайзо по тяхно нареждане. Искаха да знаят колко точно залага и къде ходи, както обикновено. Но както се оказа, той не губеше. Всъщност беше доста добър на покер.
— Къде си го следила?
— А, в ресторанти, в стриптийз клуба, нищо особено.
— Виждала ли си го с момиче?
— Веднъж. Проследих го пеш от „Мираж“ до „Сийзърс“ и после до пазара. След това отиде до „Спаго“ да обядва. Беше сам и после се появи момичето. Беше много младо. Отначало си помислих, че е проститутка, но после разбрах, че я познава. Следобед двамата се върнаха в хотелската му стая и оставаха известно време вътре. После излязоха, качиха се на взетата му под наем кола и той я откара на маникюр и да си супи цигари, после до банката — там момичето си откри сметка. Нищо особено. След това отидоха в стриптийз клуба в северен Вегас. Когато Алайзо си тръгна, беше сам. Тогава разбрах, че момичето е танцьорка.
Бош кимна.
— Следеше ли Тони миналия петък през нощта? — попита той.
— Не. Оказахме се на една и съща маса съвсем случайно, защото той чакаше да се освободи място на скъпата маса. Всъщност тогава вече не бях правила нищо за тях от около месец, само си плащах седмичния данък, докато… Тери…
Тя провлачи глас. Най-после бяха стигнали до повратната точка.
— Докато Тери какво, Елиънър?
Елиънър погледна към избледняващия хоризонт. Светлините оттатък долината се включваха и розови неонови петна изпъстряха сивото небе. Бош не откъсваше очи от нея. Без да престава да наблюдава залеза, тя продължи:
— След като ти ме докара от Метро, Куилън дойде в жилището ми и ме отведе в къщата, където ти ме откри. Не ми обясниха защо, но ми казаха да не излизам оттам. Казаха, че нямало да ми направят нищо, ако ги слушам. Останах там два дни. Само дето ми сложиха белезници последната вечер. Изглежда, знаеха, че ще дойдеш.
Тя замълча за миг. Бош също не продума.
— Опитвам се да ти кажа, че всъщност не бях отвлечена.
Тя погледна надолу към ръцете си.
— И очевидно затова не искаше да съобщим в управлението — тихо рече детективът.
Елиънър кимна.
— Не зная защо не ти разказах всичко това преди. Наистина съжалявам, Хари, аз…
Сега Бош почувства, че думите засядат в гърлото му. Разказът й беше разбираем и правдоподобен. Дори й съчувстваше и разбираше, че тя също е попаднала в бездънна пропаст. Елиънър бе смятала, че няма избор. Но едно не можеше да проумее и това го измъчваше — защо не му беше разказала всичко от самото начало.
— Защо не ми каза, Елиънър? — най-после успя да попита той. — Искам да кажа веднага. Защо не ми го каза онази вечер?
— Не зная — отвърна тя. — Исках… предполагам, че съм се надявала всичко просто да отмине и да не се налага да ти го казвам.
— Тогава защо ми го казваш сега?
Елиънър го погледна право в очите.
— Защото просто трябва да ти кажа всичко… и защото докато бях там в онази къща, чух нещо, което трябва да знаеш.
Детективът затвори очи.
— Съжалявам, Хари. Много съжалявам.
Бош кимна. И той съжаляваше. После прокара длани по лицето си. Не искаше да слуша това, но знаеше, че трябва. Мислите му препускаха, люшкаше се от чувството, че го е предала, до усещането за смут и състрадание. В един миг мислеше за Елиънър, в следващия — за случая. Те знаеха. Някой бе казал на Джоуи Маркс за връзката му с Елиънър. Помисли си за Фелтън и Айвърсън, после за Бакстър и за всички ченгета, които беше видял в Метро. Някой бе предал на Маркс информацията и те бяха използвали Елиънър като примамка за него. Но защо? Защо беше целият този маскарад? Той отвори очи и се втренчи в Елиънър с празен поглед.
— Какво е онова, което си чула и което трябва да зная?
— Беше първата вечер. Държаха ме в задната стая, където беше телевизорът. И където ме намери ти. Държаха ме там и полинезийците също стояха при мен. Но от време на време в другите части на къщата идваха разни хора. Чувах ги да разговарят.
— Гъси и Куилън ли?
— Не, Куилън си тръгна. Познавам гласа му. Не беше той. И не мисля, че е бил Гъси. Струва ми се, че беше Джоуи Маркс и още някой, навярно адвокатът Торино. Който и да е бил, чух един мъж да вика на другия Джо. Затова мисля, че беше Маркс.