Хоукър се озърна към Даниел. И двамата разбираха какво означава това: в крайна сметка тя щеше да има своя шанс да проучи пещерата.
— Сигурно имаш девет живота — каза й той. — Гледай да не забравиш до кой номер си стигнала.
35.
В мрака на пещерата под храма Хоукър се отдръпна от ръба на езерото и се вгледа в бистрата вода пред него. Дъното беше покрито с гладък пласт белезникав калцит, тук-там осеян с топчета, големи колкото грахови зърна и наречени „пещерни перли“. Под лъча на фенерчето му всичко лъщеше като лакирано.
Той насочи светлината към високия около дванайсет метра таван. Там тъмнееха различни образувания: грамадни сталактити, увиснали на групи, огромни каменни кинжали, насочени към тях, някои достигащи четири и половина метра и дебели близо метър в основата си. Помежду им минаваше зигзагообразна редица по-малки шипове, напомнящи безкрайни зъби на акула, а от един скален навес нататък стърчаха изящни висулки, по чиито връхчета искряха капки.
— Каква пещера! — възкликна Хоукър и ехото повтори думите му.
— Сярна пещера — каза професорът, като въртеше лъча на фенерчето си в различни посоки. — Повечето пещери са образувани от варовик, но някои са изваяни в скалите под въздействието на сярна киселина. Например Лечугия в Ню Мексико. Това може би обяснява киселинната вода на дъното на кладенеца. Тази тук също.
Хоукър насочи фенера си към водата. С Верховен неколкократно бяха гледали записа на Ланг и бяха чули силните плясъци. Знаеха за опасността от водата, но районът наоколо изглеждаше чист.
— Накъде? — попита Даниел.
— Отдясно има пътека, която води до отсрещния бряг — отвърна Хоукър и монтира фенерчето на цевта на автомата си. Другите последваха примера му, освен Верховен, който носеше друго оръжие — пушка-помпа „Мосберг“ от арсенала на Кауфман. С дясната си ръка държеше спусъка, а подутата му лява длан беше залепена с изолирбанд за помпата, достатъчно здраво, за да може да я зарежда.
Излязоха на пътеката, като се движеха в колона по един и наблюдаваха водата за признаци на опасност. Водеше Хоукър, следван от Лейдлоу. Тя носеше малка раница, пълна с уреди, а стегнатият с ремъци за крака й портативен гайгер тихо цъкаше.
— За всеки случай — беше пояснила. — Кристалите на Мартин са радиоактивни, както и почвата горе.
— Благодаря, че ни казваш.
— Не се безпокой, облъчването е съвсем слабо. Трябва да останем тук години, за да ни въздейства.
Хоукър беше абсолютно сигурен, че няма да останат толкова дълго. Той вървеше напред, следвайки неравната пътека към стената на езерото. Седемте басейна и гладката каменна площадка бяха точно зад нея.
— Последните кадри от записа бяха от това място. Готов ли си? — попита той Верховен.
Южноафриканецът кимна.
— Знаеш, че от тия куршуми няма особена полза над метър и половина дълбочина.
— Да — отвърна Хоукър. — Но ако там долу има нещо, поне ще го събудят.
— Ще ти пазя гърба.
Пилотът се отдалечи, качи се върху стената, огледа езерото и се обърна с гръб към него. Верховен зае позиция наблизо, готов да стреля, в случай че нещо се насочи към Хоукър откъм езерото.
Хоукър пристъпи към първия басейн, прати два бързи откоса във водата и отскочи назад в очакване на реакция.
Гърмежите отекнаха в пещерата, но в басейна нищо не помръдваше. Оставаха още шест.
Хоукър повтори същата процедура, докато не се увери, че и седемте басейна са чисти. Слезе от стената и бързо огледа района. После даде знак на другите да се приближат.
— Странно — отбеляза Макартър. — Седем басейна. Седем пещери. Седем каньона…
— И Мястото на горчивата вода — прибави Даниел.
Хоукър насочи лъча на фенерчето си към площадката. Тя се издигаше край езерото и беше широка поне трийсет метра, а отзад стигаше до каменната стена на пещерата. От близката й страна се намираха стената на езерото и седемте басейна. От отсрещната се виждаше неравна пътека, която потъваше в мрака. Навярно трябваше да тръгнат натам.
Той завъртя лъча към пътеката, по която бяха дошли, и се вцепени. По повърхността на езерото бавно се движеха вълнички, а само допреди секунди бе гладка като стъкло. Очите му скачаха насам-натам, докато насочваше фенера към дълбините на пещерата и отново към водата.
— Какво има? — попита Лейдлоу.
— Нещо раздвижи водата. Влязло е или е излязло от езерото.
Ивиците засъхнала кръв по камъка показваха, че и двете жертви са убити в откритата част на площадката. Не биваше да стоят там.