— Хайде — каза той. — Трябва да се прикрием.
Хоукър ги поведе към задния край на площадката, където гладкият под стигаше до неравната естествена стена на пещерата. Те се притиснаха към нея, пилотът отдясно, а Верховен отляво на групата. Бяха заели тактически удобна позиция — нищо не можеше да ги нападне в гръб, а само отстрани и отпред, и това правеше евентуалния противник уязвим за унищожителния им огън.
— Виждаш ли нещо? — попита южноафриканецът.
— Само водата.
Верховен понечи да каже още нещо, но в този момент до тях се донесе приглушен звук, като стържене на камък в камък.
Даниел изключи гайгеровия брояч, за да чуват по-добре.
— Какво беше това? — прошепна Макартър.
Никой не можеше да му отговори. Лъчите на фенерчетата им се кръстосваха в тъмнината.
Шумът се разнесе отново. Два дълги и бавни стържещи звука, предшествани от странно глухо изтракване.
Всички пазеха пълна тишина и притаили дъх, напрягаха очи в тъмнината.
— Ами ако е Сюзан? — попита археологът. След влизането си в пещерата няколко пъти се бяха опитали да се свържат с нея. — Ами ако е имало срутване и тя е затворена някъде, и сега ни дава сигнал? Случвало се е да откриват по този начин хора, затрупани от лавина.
Докато Хоукър се вслушваше, стърженето се повтори.
— Не е тя — каза той.
— Сигурен ли си? — настоя Макартър. — Може да…
— Звуците се застъпват — прекъсна го Хоукър. — Източниците са повече от един.
Стърженето им шепнеше от мрака, тихо, но съвсем ясно: трак-трак, скръц-скръц.
— Откъде идва, по дяволите? — промълви Даниел.
Основателен въпрос. Поради странната акустика на пещерата, звуците сякаш идваха едновременно отвсякъде. Трак-трак… скръц-скръц, трак-трак.
Отляво на Хоукър, Лейдлоу и Макартър полагаха усилия да стоят неподвижно. Той не им обръщаше внимание и мрачно се оглеждаше наоколо. Знаеше, че Верховен прави същото и че са в добра позиция. Каквото и да ги дебнеше там, пълзейки от брега на езерото или приближавайки се от дълбините на пещерата, трябваше да пресече откритото пространство на площадката, за да ги нападне.
— Не се отдалечавайте от стената — прошепна Хоукър.
— Каквото и да се случи, стойте с гръб към нея и не ни се пречкайте.
Трак-трак, скръц-скръц. Този път по-високо, по-близо.
Даниел и Макартър се притиснаха към камъка.
Пилотът се вторачи в мрака, като плъзгаше лъча на фенерчето насам-натам. Надясно — от неговата страна площадката продължаваше осемнайсет метра и отново стигаше до неравните зъби на пещерата. Нататък езерото се стесняваше като залив, потъващ сред скалните образувания. Това място предлагаше единственото сериозно прикритие за евентуален враг, но почти постоянното наблюдение не регистрираше нищо.
— От твоята страна, Пик.
Верховен поклати глава.
— Едва ли.
Трак-трак.
— Трябва да е откъм теб.
— Казвам ти, тук няма нищо — сопна му се южноафриканецът.
Глухото стържене се разнесе отново, още по-бавно. И пак се възцари тишина, която скоро стана по-ужасна от предшествалите я звуци.
Те чакаха, като напрегнато се взираха за признаци на опасност и се вслушваха и за най-тихия шум.
Но не виждаха и не чуваха нищо — нямаше движение, нито потракване, а само туптенето на сърцата им, ритмичните капки вода в далечината и свръхестественото усещане за застинало време.
Каменният под лъщеше от влага и тежките серни изпарения се стелеха във въздуха, но нищо в пещерата не помръдваше.
Хоукър впери поглед наляво, за да се увери, че Верховен не пропуска нещо, после отново насочи вниманието си надясно. „Какво ни се губи, по дяволите?“
В момента, в който си го помисли, в периферното му зрение попадна кратък проблясък: прашинка, минала през лъча на фенерчето на Даниел и за миг просияла ярко като падаща звезда. Едва тогава осъзна безразсъдството им. Вдигна очи нагоре и извика:
— Бягайте!
Той хвана Лейдлоу и рязко я дръпна, докато от петнайсетметровия таван падаше тъмна сянка. Звярът се приземи точно на мястото, където тя беше стояла, и ноктите му закачиха прасеца й отзад. Групата се пръсна и лъчите на фенерчета им заподскачаха, осветявайки нокти, зъби и хвърчащите във въздуха пръски отвратителна слюнка.
Съществото се завъртя и се хвърли към Макартър, но изстрелът на Верховен го повали на земята.