Тя огледа лицата им.
— Не знам колко от вас са чували за трития. Това е газ, който се образува само при ядрена реакция от един или друг вид. Това предполага, че кристалите са използвани за или са били изложени на слаба ядрена реакция, която според нашите специалисти може да е единствено студен ядрен синтез.
— Откъде знаете, че не е нещо естествено? — попита Макартър.
Навремето самата тя беше задала същия въпрос.
— Отначало обмисляхме тази вероятност, но това би изисквало явление, каквото не е наблюдавано никога. Когато анализирахме кристалите по-внимателно, стана ясно, че са резултат от нещо още по-трудно обяснимо: човешки фактор. С помощта на електронен сканиращ микроскоп и други изключително точни уреди установихме, че са проектирани и произведени с прецизни геометрични линии и в кварцовата им решетка са скрити микроскопични тунели. В известен смисъл тези тунели представляват фиброоптични канали, функциониращи почти на молекулярно равнище. Размерите им са много по-малки, отколкото е по силите на днешните нанотехнологии. Направо беше изумително и тъй като това предполагаше съзнателен замисъл, трябваше да заключим, че кристалите са създадени от човешки ръце.
Тя се вгледа в Макартър, който я слушаше внимателно, и добави:
— Дори обсъдихме възможността да става дума за измама, но нашите анализи я изключиха. Старите фотографии, данните за съхранението на кристалите в музейните хранилища, размерите им. Всичко съвпадаше. Това бяха кристалите, открити от Мартин, снимани и донесени от долината на Амазонка през хиляда деветстотин двайсет и шеста година. Което поставяше следния въпрос: какво е правило едно първобитно индианско племе с тези неща насред Амазония двайсет години преди зората на ядрената епоха и половин век преди микроелектрониката и фиброоптиката? След като не можахме да отговорим на този въпрос, насочихме вниманието си към останалите артефакти, донесени от Мартин. И постигнахме сериозен напредък, когато проучихме златната матрица.
Докато разказваше, Лейдлоу си спомни интереса, с който преди няколко седмици Макартър бе разглеждал снимката на матрицата. Тогава си помисли, че той инстинктивно търси в нея нещо повече.
— Спомняш ли си снимката, която ти показах? — попита тя.
Професорът кимна.
— На нея се виждаше четвърт от долната страна. Един от четирите сектора. Трябва да подчертая, че от нормално разстояние изображенията в секторите приличаха просто на украса: точки, чертички и извити линии. Но както сам видя на снимката, това се оказа звездна карта. Другите три сектора, които не ти показах, също бяха звездни карти. Като ги сравнихме с астрономическите данни, успяхме да стигнем до правдоподобно обяснение за мястото, което представя всеки сектор.
— Как? — попита Сюзан.
— По същия начин, по който моряците определят курса си нощем — отвърна Даниел. — Можеш да откриеш точката, в която се намираш, по разположението на звездите над теб, като изчислиш ъглите им над хоризонта и по отношение една на друга. В нашия случай разполагахме с данните за положението на планетите в орбитите им. Това беше нещо като метод за датиране — тъй като всяка планета се движи с различна скорост, положението им една спрямо друга дава приблизителната дата. Всъщност е малко по-сложно — призна тя, — обаче във всеки сектор има други обекти, които ни помогнаха да ограничим възможностите не само за разположението на планетите, но и за датата.
Всички я наблюдаваха скептично. Тя искаше да разберат. След като най-после им разкриваше истината, искаше да разберат и повярват. Така може би щяха да разберат и причината за взетите от нея решения.
— Най-просто казано, поглеждаш небето, виждаш слънцето точно над себе си и знаеш, че е около пладне. Ако виждаш слънцето и луната и знаеш деня от годината, можеш да определиш географските координати. Същото е със звездите нощем. А ако видите Халеевата комета, ще знаете, че е хиляда деветстотин и десета, хиляда деветстотин осемдесет и шеста, две хиляди шейсет и първа или всяка друга година от седемдесет и шест годишния цикъл на преминаване на кометата. Добавете достатъчно такива обекти на вашата карта, както и информация за орбиталното положение на планетите, и можете да определите точно къде във времето и пространството се намирате. Това открихме ние по секторите от матрицата.
В този случай първият сектор изобразяваше звездната карта на Южното полукълбо, която ви показах, и това ни даде датата на зимно слънцестоене плюс място, намиращо се на около два градуса южна ширина.