Тя обходи с поглед лицата им и спря очи върху Макартър.
— Решихме, че поне си струва да го потърсим, като се основавахме на предположението, че устройството се е разбило или се е появило сред индианците, които са го разглобили и са използвали тези невероятни неща като ритуални предмети.
— А матрицата и нейните изображения? — попита археологът.
Наясно съм, че е някаква форма на антропоморфизъм да смяташ, че другите ще действат като теб, но всеки кораб, който пращаме в далечния космос, носи златен диск с различна информация, поздрави, музика и визуални описания на местоположението на Земята в Слънчевата система. Ние предполагахме, че тези индианци са открили подобен предмет или каквото там е било пратено от бъдещето — може би дори нещо, което хората от бъдещето биха могли да потърсят сред руините от миналото, за да докажат, че експериментът им е успешен — и грижливо са го изкопирали.
— Проектът „Манхатън“ — отбеляза Хоукър.
Даниел кимна. Нямаше какво повече да каже. Или щяха да повярват, или нямаше. Щеше да ги остави да обмислят фактите, докато търси още доказателства.
Обърна се и лъчът на фенерчето й се плъзна по купчините срутени камъни, спирайки върху отсрещната стена. Тръгна натам и гайгеровият брояч отново зацъка.
— Има ли други проходи тук долу?
— Поне аз не открих — отвърна Сюзан.
Даниел се огледа, не видя никакъв проход. Свали раницата си, измъкна лаптопа с резултатите от ултразвуковото и електросъпротивителното заснемане, извършено от хората на Кауфман, и отвори на дисплея триизмерно изображение на пещерата.
Резолюцията беше много добра, но поради плоския екран на места триизмерността не се различаваше. Манипулирайки картината, накрая успя да определи местоположението им по отношение на езерото. Завъртя образа и го огледа от различни ъгли, после увеличи мястото, на което се намираха. Нямаше нищо необичайно, само вода, открито пространство като това помещение и още камък. В пещерата имаше и други зали, както зад стената, така и зад тях, ала бяха с неправилна, естествена форма. Едва ли щяха да открият нещо там.
Тя отново се огледа наоколо. Въпреки срутената част залата беше просторна, но съвсем празна. Приличаше на ограбена. Не, след ограбване оставаха следи. По-скоро беше съзнателно изпразнена и почистена, както би постъпила и тя. Зачуди се дали някой не ги е изпреварил, но отхвърли тази вероятност. Иначе скелетът нямаше да е там.
Провери ъглите на помещението, като ги обиколи един по един с уредите си. После се върна в тесния тунел и проучи другата зала, през която бяха минали. Нищо, само просторно, напълно празно пространство, като това, в което се намираха.
Тя вдигна глава с отчаяната надежда да види следи от машини, оборудване или тръби, но напразно — нямаше нищо, само гладко полиран камък. Протегна ръка и докосна стената. Нямаше какво да вземе със себе си, нямаше да пожъне победа.
Затвори с въздишка капака на лаптопа и бавно се изправи. Групата я наблюдаваше.
— Трябва да тръгваме. Колкото по-скоро, толкова по-добре.
37.
Всички станаха и поеха по дългия път през тесния коридор.
Макартър остана последен. Мислеше за скелета, който бяха открили. Отначало реши да го вземе, поне част от него. Беше събирал кости и артефакти от обекти по целия свят, но това тук му се струваше различно, сякаш бе видял нещо, което не е предназначено за неговите очи. В изблик на емоция, той се отказа. Надигна се и последва останалите.
След половин час стигнаха горния край на зигзаговидния тунел. Щом минаха по тесните дъски на импровизирания мост, Хоукър изби подпората под камъка и масивният гранитен блок падна като чук и разби дъските на трески, които полетяха към дълбините на кладенеца.
Надяваха се, че това ще задържи оцелелите зверове в пещерата, но беше достатъчен само един поглед към кладенеца, за да осъзнаят, че трябва да направят още нещо. Киселинното езеро долу най-вероятно беше свързано с отвора на повърхността, а след като бяха видели способността на чудовищата да се катерят, никой не се съмняваше, че могат да изпълзят по вертикалния тунел. Решиха да поставят сензор за движение над отвора и капан с жици, задействащи експлозиви. Нямаха представа дали това ще елиминира опасността от храма, но не искаха нещо да излезе оттам, без да го усетят.