Скоро бяха навън и жадно вдишваха богатия въздух на джунглата, като примижаваха от ослепителната светлина на обедното слънце. Бразош ги очакваше.
— Може ли вече да тръгваме? — попита той.
Даниел погледна Хоукър и отвърна:
— Да.
Девърс и Ерик се изправиха, но Кауфман остана на земята. Явно нямаше желание да върви никъде.
— Няма да те носим — каза му пилотът. — Тъй че, ако не искаш да те застреляме и оставим тук, ставай веднага.
Собственикът на „Фютрекс“ не помръдна.
— Ако навлезете в джунглата, няма да излезете живи от нея. Сигурно няма да доживеете до утре. Снощните зверове ще ни изловят до един. Вече са там, знаете го. Както и индианците. И в гората имат всички преимущества.
— Предлагаш ли по-добро решение? — попита Даниел.
— Повикал съм помощ — гордо отвърна Кауфман.
— Разбира се — рече Лейдлоу. — Хеликоптерът.
— Чудех се кога пак ще видя онова копеле — изсумтя Хоукър.
— Да, копелето, което ви свали — самодоволно потвърди милиардерът.
Пилотът се усмихна криво и отвърна:
— Битката не беше особено честна. Но ако има възможност да си тръгнем с вертолет, направо ще разцелувам оня кучи син.
— Само че искам нещо в замяна — каза Кауфман.
— В замяна ще получиш живота си — обади се Даниел. — Това би трябвало да ти стига.
Хоукър се усмихна.
— Тя е шефът тук.
Кауфман сви устни. Не беше в положение да се пазари.
— Да се махаме оттук, преди да се е стъмнило — каза Хоукър и посочи късовълновата радиостанция.
— Да — съгласи се Кауфман. — Не би било зле. Ще ми се да можеше.
— Защо да не може?
— Опитайте да се свържете с радиостанцията.
Хоукър я включи. Разнесе се остър писък, после взрив от смущения. Опита различни честоти и накрая я изключи.
— Какво й има?
— Почти никой от електронните уреди, които донесохме, не работи. Или поне не както трябва. Но късовълновите радиостанции изобщо не функционират, нито нашата, нито вашата.
— Защо?
— Радиацията в този район има електромагнитен елемент, който унищожава транзисторите и другите микроелектрически вериги — поясни Кауфман. — Нещо като електромагнитните импулси на военните. Колкото по-компактно е устройството или колкото по-голяма енергия тече през него, толкова по-бързо се поврежда. Ето защо късовълновите радиостанции първи излязоха от строя. Ако имахме радиостанция със старите вакуумни лампи, може би щеше да работи. Но тук печатните платки изгарят бързо.
— Той е прав — каза Даниел. — Уредите тук се повреждат едва ли не преди да сме ги използвали, например сателитната радиостанция.
— Обаче част от техниката работи — възрази Хоукър. — Охранителната система, уоки-токитата.
Пленникът кимна.
— Произведени са за армията. Те са предвидени за такива условия, защото при атомен взрив се освобождава много мощен електромагнитен импулс. И военните не искат всичко да отиде по дяволите, когато започне голямата война. Но накрая цялата техника ще престане да функционира, въпрос на време. Тъй че, ако искате да повикам хеликоптера, трябва да намерите военна радиостанция, и то скоро.
— Тази не става ли? — попита Макартър, като вдигна свръхнискочестотната радиостанция.
— Естествено — саркастично отвърна Кауфман. — Ако искате да ви се притече на помощ подводница.
— Нормалните радиостанции няма да хванат такъв сигнал — обясни Хоукър и отново се обърна към милиардера. — Предполагам, че имаш резервен вариант.
— Имам — отвърна Кауфман. — Откакто съм тук, хората ми действаха под прикритие, също като вас. Никакви радиовръзки. Ако не го повикам по-рано, моят пилот ще се върне с провизии в предварително уговореното време, след около седемдесет и два часа. Ще долети в района и ще чака да му дадем знак с определен цвят сигнална ракета. Едва тогава ще кацне и ще можем да си тръгнем по въздух.
— Как мислиш, Хоукър, ще се съберем ли всички? — попита Даниел.
— Сигурно — отговори той. — Тежестта навярно ще е проблем, но можем да се освободим от част от горивото. — Обърна се към Кауфман и попита: — На какво разстояние е базовият ти лагер?