Другите го гледаха любопитно. От отворилата се рана под окото му се стичаше кръв.
— Къде е Кауфман? — попита Даниел.
— Няма го — отвърна Хоукър.
— Избяга ли?
— Не точно.
Тя потръпна, разбрала какво иска да каже.
Пилотът измъкна пълнителя от автомата си.
— Патрони?
Даниел посочи един от сандъците и той приклекна до него. Докато зареждаше пълнителя, огледа периферията на поляната. Искаше му се да се върне за големия автомат, но гората вече поглъщаше слънцето, а оръжието беше прекалено близо до дърветата. Трябваше да почака до сутринта.
Ако останеха живи дотогава.
Вечерта лагерът попадна под обсада. Сензорите регистрираха движение около поляната трийсет и девет пъти. Отначало всички се прицелваха внимателно и стреляха с надеждата да улучат, или поне да подплашат, нападателите и да пестят боеприпасите си. Но колкото по-агресивни ставаха съществата, толкова по-хаотични бяха реакциите на защитниците на лагера. Скоро нощта закънтя от гърмежи. В мрака свистяха трасиращи куршуми, в небето се издигаха сигнални ракети, а прожекторите хвърляха мощни лъчи към гората.
— Защо ни нападат? — чудеше се Сюзан. — Тук сме от цяла седмица. Защо точно сега?
Никой не знаеше. Може би заради неколкократното им влизане в храма, заради миризмата на пролятата от тях кръв или на труповете, но каквото и да привличаше зверовете, веднага стана ясно, че тази нощ ще е много по-тежка от предишната. Когато привикнаха със светлината и гърмежите, съществата започнаха да връхлитат поединично или по двойки. Събаряха палатки и разбиваха оборудване, прелитайки покрай малката цитадела от обръча окопи.
Едно от тях се приближи достатъчно, за да замахне към ръката на Макартър, но беше отхвърлено от куршума на Верховен. Друго се препъна в препятствията и се строполи точно пред Бразош. Носачът стреля в него от упор, но звярът с олюляване се отдалечи.
По-дребните създания се движеха по-бързо. Едно от тях скочи и се приземи зад окопите, точно в центъра на кръга. Никой не можеше да открие огън по него от страх да не улучи другарите си, но кучетата му се нахвърлиха, макар и възпирани от найлоновите ремъци.
Верховен грабна едно мачете и с мощно замахване разсече ремъците им, но звярът беше неуязвим за техните зъби и нокти. Кучетата умираха едно след друго.
— Всички да залегнат! — извика Хоукър. Краткият откос от автомата му накара чудовището да нададе пронизителен писък. То прескочи линията на окопите и отново потъна в джунглата.
Три от кучетата бяха мъртви, другите две ранени.
— Трябва да почистим раните им, когато имаме възможност — с болка каза Верховен.
Даниел взе аптечката, но в този миг охранителната система пак се задейства.
В два часа през нощта положението рязко се влоши. Стана случайно, но за преуморените хора нещата не изглеждаха така. С две последователни нападения в рамките на пет минути зверовете унищожиха цялата осветителна система, която толкова помагаше за отбраната на лагера.
Едно от чудовищата се блъсна челно в стълба, който носеше два от прожекторите, повали го на земята и те избухнаха сред дъжд от бели искри. След няколко минути друг, много по-дребен звяр се оплете в кабелите и се замята като акула в рибарска мрежа. Събори още един прожектор и изтръгна блоковете на генератора. Цялата система се изключи и поляната потъна в мрак.
Даниел изстреля осветителна ракета, но съществото се бе измъкнало от кабелите и вече го нямаше.
Следващите три часа единственото им осветително средство бяха ракетите. Изстреляха десетки, някои от контролния пулт, други с пистолети. Хвърляха и магнезиеви факли.
По някое време един от автоматите улучи варел с керосин, който избухна с яркооранжева светлина и пламъците скоро възпламениха съседния варел. Пращящите огнени езици се издигнаха към небето, полускрити сред мазния черен дим.
Още малко и защитниците на лагера щяха да се пречупят. Изнемогваха под обсадата на създания, за чието съществуване само преди дни изобщо не бяха подозирали, фантастични чудовища, които не се страхуваха от хората и тяхното оръжие.
По време на всички атаки тази нощ не убиха нито едно от съществата — отблъскваха ги и със сигурност раниха много от тях, но на поляната не остана нито един труп.
Можеха само да гадаят за причините. Повечето зверове бяха по-едри от онези, които бяха видели в пещерата. Даниел предполагаше, че другите са млади индивиди, а тези живееха в джунглата и се хранеха и развиваха на свобода. Това правеше екзоскелетите им по-дебели и здрави. Верховен отбеляза странната им форма и посочи, че полегатите им коруби действат като броня на танк и отклоняват куршумите.