Девърс и Ерик седяха безпомощно в един от окопите със завързани ръце и крака. Съдбата им зависеше от хората, които доскоро бяха техни, пленници. Напълно наясно със своето положение, Ерик ги предупреждаваше за опасности, когато сметнеше за необходимо. От друга страна, по време на затишията между атаките Девърс или мърмореше, или твърдеше, че е невинен. Накрая Верховен го срита в ребрата и сложи край на хленченето му.
Времето и напрежението взимаха своето. Скоро започнаха да виждат и чуват несъществуващи неща. Емоциите им бясно скачаха от една крайност в друга. По някое време Макартър изпадна в пълно отчаяние. Искаше му се всичко просто да свърши по един или друг начин, а след няколко минути избухна в смях заради абсурдността на ситуацията.
И тогава, през последния час преди разсъмване, положението се влоши още повече.
Чуха се глухите ритмични гласове на мъже, скрити сред дърветата. Индианците холокуа се бяха завърнали.
Скоро пламъци лумнаха в гъсталака и над поляната увисна сив пушек. Този път индианците не подпалиха пожар, а отделни огньове, събираха се на групи, пееха и надаваха викове.
Гласовете им бяха дрезгави и заплашителни. Измъчваха обсадените, присмиваха им се и най-вече им напомняха за нещо, за което никой не желаеше да мисли: че са били предупредени.
39.
Призори гласовете на индианците заглъхнаха. Изгревът обаче не донесе усещане за безопасност или избавление, нито измамно облекчение, а само ясно съзнание за това колко лошо е станало положението.
Земята беше осеяна със стотици гилзи, пръснати като фасове след някакво безумно сборище на пушачи. Изгорели ракети лежаха сред купчинки пепел в кръгове опърлена земя, камари от камъни се издигаха между грозни зъби от остра стомана. Палатките бяха изцяло накъсани — парчета найлон, провиснали на разкривените рейки. Още по-нататък варели с керосин горяха с пращене и бълваха гъст мазен пушек.
На острата утринна светлина поляната изглеждаше такава, каквато винаги е била — пустош, гробище, зло място в рая, където не вирееше нищо. Както бяха казали индианците нури — място, отхвърлено от самия живот.
Но въпреки атаките защитниците рискуваха и поспаха на смени, като взеха и заредените оръжия. Едва бяха оцелели през последните дванайсет часа и повечето се питаха как ще издържат още шейсет.
По обед Хоукър пое дежурството от Верховен и обяви:
— Почивка.
Верховен спусна предпазителя на оръжието си. Не беше човек, склонен към дълбоки размишления, но Хоукър усети, че нещо го човърка, и попита:
— Какво има?
— Преброих боеприпасите — отвърна Верховен. — Още една такава нощ и ще свършат преди изгрев.
Хоукър не беше отделил време да провери с какво разполагат, но си мислеше същото.
— Ще трябва да сме по-пестеливи — рече накрая.
— Те са обезумели, Хоук — изпъшка Верховен. Даже Даниел, която иначе си я бива, изразходва прекалено много патрони. За другите да не говорим.
— Страхуват се. Довечера ще са малко по-добре.
Наемникът сведе поглед за миг, после се обърна към него и каза:
— Да се надяваме. Иначе ще им взема оръжието. Не ми пука какво ще кажат. Ако се стигне дотам, ще стреляме само ние с тебе. По-добре да са ядосани и живи, отколкото въоръжени и мъртви.
Хоукър се поколеба. Съмняваше се, че Лейдлоу ще предаде оръжието си, но другите нямаше да спорят. Кимна и Верховен се отдалечи.
След няколко минути към него се приближи Даниел. Носеше аптечката.
— Мога само да се надявам, че идваш да ме прегледаш — пошегува се пилотът.
— Иска ти се. Състоянието ти е толкова тежко, че не бих могла да направя нищо. Обаче имаме проблем.
— Нима? Не бях забелязал.
— Кауфман.
Той се вгледа в нея за миг. Все едно четеше мислите му.
— Копелето го няма, за да ни каже какъв цвят ракета са се уговорили да изстрелят, и кой знае дали хеликоптерът му ще кацне — поясни Даниел. — А това означава, че ще се лишим от безплатното возене.
— И аз мислих за това, макар да не съм сигурен, че ни е казал истината. Човек използва сигнални ракети, за да привлече вниманието към себе си, когато някой го търси. Странно е да го правиш, след като другият вече знае къде си. По-скоро използваш дим. Така няма да те видят отдалече и в същото време ще дадеш информация на пилота за точното място и посоката на вятъра.