Докато Хоукър се отдалечаваше към дърветата, тя се зачуди как е станал такъв, какъвто е. И установи, че единственият човек в света, който знае отговора на този въпрос, е наблизо.
Тя се обърна към Верховен, който седеше на ръба на окопа си и несръчно зареждаше пълнители със здравата си ръка.
— Разкажи ми за Хоукър — помоли младата жена.
Той вдигна поглед за кратко и отново се върна към работата си. Явно не проявяваше интерес към темата.
Даниел извади кутията с тютюн, която му бяха взели хората на Кауфман, и добави:
— Ще те компенсирам за отнетото време.
Лукавата му усмивка показваше, че оценява нейния стил на водене на преговори.
— Какво искаш да знаеш? — попита той.
Тя му подаде тютюна.
— Работил си с него, нали?
— Много отдавна.
— И какво се случи? Как станахте врагове? Наемникът извади къс тъмен тютюн от кутията, пъхна го в устата си и отвърна безизразно:
— Опитах се да го убия.
Даниел се смая. Беше предполагала, че става дума за накърнена гордост, стратегическо несъгласие, борба за пари или дори за момиче.
— Или поне той си мисли така — добави Верховен.
— И защо си мисли така?
Верховен мрачно въздъхна.
— По едно време бяхме приятели. Добри приятели, въпреки различията помежду ни. Работехме в Ангола, Хоукър от ЦРУ, аз от Южноафриканските спецчасти. Имахме задача да организираме съпротива срещу режима, който потискаше страната от трийсет години. Адски тежка работа. Накрая Хоукър взе някои решения, които го противопоставиха на всички, включително на мен.
— Знам, че е нарушил някаква заповед — каза Даниел. Южноафриканецът изплю първата струя тютюнев сок на земята. Това изглежда му донесе огромно удоволствие.
— Има заповеди и заповеди. Някои даже се издават с очакването, че няма да бъдат изпълнени, особено в онзи свят. Други обаче са закон.
— И Хоукър не е изпълнил заповед от втория вид. Верховен прибра кутията с тютюн в джоба си и се зае да зарежда нов пълнител.
— Да. Само че не е толкова просто. За да разбереш какво се случи, трябва да разбираш Африка. — Той пъхна поредния патрон в гнездото и продължи: — С изключение на моята родина, по-голямата част от континента се намира в състояние на циклична анархия. Само ми посочи страна и аз ще ти кажа, че е във война. Посочи ми друга и ще ти кажа, че в нея се извършва геноцид. Ангола не правеше изключение. ЦРУ действаше там от десетилетия и през повечето време поддържаше един луд, Жонаш Савимби. Когато Хоукър пристигна в Ангола, американците вече бяха разбрали, че онзи е просто маниакален убиец и започнаха да подкрепят различни сили. Ние с Хоукър работехме с по-малките групи, които не бяха свързани със Савимби. На всяко друго място те щяха да са съюзници, обединени срещу общ враг, но разумът и логиката не значат нищо в Африка и Савимби видя в това заплаха. Затова беше сключена сделка, от ония, дето оставят някои заинтересовани страни на сухо.
— Вашите групи — предположи Даниел.
Верховен кимна.
— Трябваше да спрем парите и оръжието за племената, с които работехме. Трябваше да останат сами пред цяла дивизия от анголската армия, надушила кръв и търсеща някой, който да послужи за назидание на другите.
Значи това беше заповедта, която не е изпълнил Хоукър. Естествено, че не го пишеше в досието му — никой нямаше да признае официално този факт.
— И Хоукър е продължил да ги въоръжава.
— Положи всички усилия — отвърна южноафриканецът. — Беше се сприятелил с тях. Беше им дал думата си. Затова тайно купуваше оръжие за сметка на Управлението, а след като ЦРУ го отряза, започна да го краде.
Верховен замълча, за да зареди още няколко патрона.
— Това не се хареса особено много на вашите хора и те ни помолиха да го спрем и заловим. Е, накрая успяхме. А докато Хоукър гниеше в един от моите лагери, анголците избиха ония хора.
Даниел се извърна. Призляваше й.
— Докато ЦРУ се чудеше какво да прави с него, един тип на име Роуч влезе в килията му и го простреля в гърдите. Хоукър мисли, че аз съм му наредил.
— Защо мисли така?
— Официално Роуч се водеше под мое командване — поясни Верховен. — Всъщност получаваше нареждания от някой в Претория. Аз и хората ми бяхме работили с Хоукър прекалено дълго, за да ни поверят залавянето му, затова с тая задача се зае Роуч със своя спецотряд. Хоукър обаче ги разиграва близо година, криеше се, местеше се и даже веднъж се измъкна от капан. Вече изглеждаше, че ще изтеглят Роуч и ще го заменят с друг, когато той най-после успя.