За да не мисля за това, изучавах йероглифите и другите символи. Абсолютно съм сигурна, че сред геометричните чертежи имаше двойна спирала. Това може да означава какво ли не, може да е знак за безкрайност, обърнат настрани, но приличаше на стилизирано изображение на ДНК.
Той кимна.
— А в маянските текстове открих йероглифи, споменаващи за децата, неуките или онези, които не искат да се учат — добави студентката. — И след това за насилие. Последните йероглифи означаваха възмездие или гибел.
Макартър замислено си пое дъх.
— В тази последователност ли?
Сюзан кимна.
— Реших, че се говори за децата, които не искали да учат и затова били наказани. Предполагам, че тези деца са туземците, наказани чрез пускането на зверовете, сипакните.
Той погледна превързаните кучета, които лежаха близо до окопите.
— Ние имаме верни приятели. Сигурно и те са имали такива.
— Но защо? — попита момичето. — Какъв е смисълът? Защо им е било да строят пирамида? Защо някой би живял в онази пещера?
— Важен въпрос — рече Макартър. — Всъщност най-важният. Храмът явно е построен като „тапа“ на пещерата, за да задържа сярата и киселината вътре и да увеличава концентрацията им във въздуха. Там долу има съвсем различна среда. След като те изведохме оттам, трябваше да се измиеш с вода, защото кожата ти гореше, спомняш ли си?
— Разбира се. — Сюзан прокара длан по ръката си. — Още ме сърби.
— Водата беше силно киселинна. Тя е убила наемника, който е скочил в басейна, и въпреки това зверовете живеят в нея. Даниел смята, че отделят мазен секрет, съдържащ някаква основа, който неутрализира киселината. Затова предполагам, че те са свикнали с нея и дори са създадени за такава среда. Подобни пори видяхме по костите на открития от теб скелет. Това ме навежда на мисълта, че киселинната среда е тяхното естествено местообитание.
— Значи в бъдещето все пак ни очаква киселинен дъжд — тъжно рече тя.
Макартър кимна.
— Унищожена околна среда, в която хората и животните са еволюирали. Или са били генетично изменени, за да оцелеят. И когато са се върнали тук, са имали нужда от подобно място.
— Значи нарочно са запушили пещерата. Направили са всичко възможно да създадат долу изкуствена среда, в която да се чувстват добре, или поне да оцелеят.
— Нещо като нашите балони на луната — поясни професорът.
Сюзан се замисли за всичко това, то потвърждаваше заключенията им. Но не бяха отговорили на първия въпрос.
— Добре, въз основа на онова, които видяхме, мога да приема вашите изводи. Реалното съществуване на дървените кукли и сипакните. Дори предполагам, че са принудили ранните маи да построят храма, за да запушат пещерата, защото са се нуждаели от киселинна среда, за да оцелеят. Но още не ми е ясно какво общо има това с индианците холокуа.
Макартър й отговори с въпрос, най-после беше готов да свърже двете идеи.
— Какво се случило с дървените кукли, след като пренебрегнали волята на боговете, възгордели се и престанали да отчитат дните?
— Били избити — отвърна студентката. — Хуракан и другите богове ги унищожили. Обърнали собствените им животни срещу тях.
— Точно така — потвърди Макартър. — Собствените им животни, включително зверове, които ги нападнали и разкъсали. Очевидно става въпрос за сипакните. „Отчаяни тичаха насам-натам… — цитира той «Попол Вух». — Искаха да се качат на дърветата, а дърветата ги запращаха надалече; искаха да влязат в пещерите, а пещерите се затваряха пред тях…“
— Смятате, че туземците са ги изиграли — замислено каза Сюзан. — Затворили са храма точно когато започнала бурята.
Макартър кимна.
— Ако трябва да стигна докрай и да се опитам да съгласувам фактите с легендата, бих казал, че маите са се разбунтували, ранили са Уукуб-Какиш и са го принудили да избяга в храма. А после го затворили вътре. Бурята започвала и нямало къде да се скрият. Сипакните, които останали навън, обезумели и се нахвърляли срещу всички, включително срещу другите дървени кукли — ако изобщо е имало други. И тогава бурята връхлетяла, удавяйки всичко в огнен дъжд.
— „Дъжд денем, дъжд нощем…“ — произнесе Сюзан.
— „И започна черен дъжд“ — цитира древния маянски текст археологът. Лицето на момичето грейна. Макартър беше сигурен, че е направила връзката, че знае какъв е следващият му въпрос, както и отговора. Въпреки това го зададе: — А какво са правили индианците с тези кристали, преди нашият приятел Блекджек Мартин да ги отнесе със себе си?