— Молили са се — отвърна тя. — За дъжд.
— Абсолютно си права — усмихна се Макартър и шумно затвори бележника. — Индианците холокуа пазят това място, защото са потомци на маянското племе, което е построило храма. И са се молили за дъжд — не за да растат посевите, реката да приижда или по каквато и да е друга причина, обикновено свързана с такива молитви, а защото от това е зависело тяхното спасение, или поне спасението на техните предци.
43.
Хоукър стоеше до Даниел и се взираше в празна кутия от боеприпаси, сега покрита с импровизирана решетка. Вътре подскачаше ларвата, извадена от трупа в джунглата. Бяха минали не повече от два часа, но съществото изглеждаше съвсем различно. Бяха му пораснали мънички ръце и крака и зачатък на опашка. Гледано отгоре, то започваше да прилича на зверовете от храма.
Пилотът не можеше да повярва на очите си.
— За колко време стана това?
Лейдлоу си погледна часовника.
— Десет минути след като го донесохме тук, кожата му се втвърди в костена коруба като на възрастните индивиди. После пипалата му паднаха и то ги изяде.
Малкото създание го отвращаваше и последната информация с нищо не промени отношението му.
— Изяло е собствените си ръце?!
— Аха — усмихна се тя на смущението му. — Трябваше да го видиш.
— Не, благодаря. — Хоукър се огледа наоколо. В кутията имаше само една ларва, което го обезпокои. — Къде са останалите?
Даниел се намръщи.
— Това нещо ги изби, преди да успея да му попреча. Щом корубата му се втвърди, стана много агресивно.
— Всичките ли? — попита Хоукър.
— Почти. Извадих една от полуизядените ларви, преди да я довърши, но щеше да погълне и нея, ако го бях оставила.
— Гладно копеленце — отбеляза пилотът.
— Така е. И ми се струва, че знам причината. Взех проба от мъртвото създание и я проучих под микроскоп. Клетките му са пълни с митохондрии, може би три-четири пъти повече от човешките. Това му осигурява невероятен метаболизъм. За да го поддържа, за четири-пет дни трябва да изяжда храна с тежестта на тялото си. Предполагам, че при възрастните това количество е наполовина, но въпреки това метаболизмът им е изключително ускорен.
— Това може би обяснява агресивността им — рече Хоукър.
— Мисля, че това обяснява още нещо, което може да ни помогне да се преборим с тях.
Той се наведе към нея заинтригуван.
— Разказвай.
— Ще ти го обясня по следния начин — започна Даниел. — В природата има най-различни метаболизми. Този на колибрите е невероятно бърз. Крилата му се движат с такава скорост, че с просто око се виждат замъглено. За да го поддържа, за около едно денонощие то трябва да поглъща нектар с тежестта на тялото си. От друга страна, видове като костенурките или морската звезда имат изключително бавен метаболизъм. Морската звезда изглежда неподвижна и все пак се движи, а не се носи по придънните течения — регистрирани са дори миграции на морски звезди на огромни разстояния, които могат да се наблюдават на последователни фотографии.
Доловил ентусиазма й, Хоукър се усмихна.
— Чакай да позная, имаш магистърска степен и по океанография.
Тя поклати глава.
— По-скоро ми беше лятно хоби. Обичах да се пека на слънце и да карам сърф, а и изглеждах доста добре в неопрен.
Той се засмя.
— Убеден съм.
— Въпросът е, че ако морската звезда можеше да ни вижда, за нея щяхме да сме светкавично движеща се мъгла. Докато за колибрите ние се движим като втвърдена меласа. Като на забавен кадър.
Лейдлоу посочи ларвата, която ровеше в ъгъла на кутията.
— Метаболизмът на тези зверове попада някъде между този на колибрите и нашия. Движат се бързо и реагират светкавично. — Тя му подаде една пинсета. — Хайде, опитай да го хванеш.
— Ще се откажа това удоволствие — поклати глава Хоукър. — Иначе никога повече няма да мога да ям китайска храна.
— Все едно, трудно ще го уловиш. То просто отскача, колкото и да си бърз. Предполагам, че вижда движенията ни като тромави и бавни. И това би трябвало да се отнася за всички чудовища.
Значи трябваше да действат по-бързо, помисли си той. Сега разбираше как е убил звяра, който го беше нападнал, докато с Кауфман пренасяха боеприпасите. Тогава стреля на сляпо, чисто инстинктивно. Без да се замисля и прицелва. Това щеше да е полезен урок.