— Нямаш равен като изследовател, обаче мисленето ти не стига много дълбоко. От НИИ са откраднали тези кристали от Природоисторическия музей и са измислили фалшива версия, за да прикрият кражбата. Похарчили са милиони, за да ги изследват, и после са шифровали резултатите с шифър от най-високо ниво. След това са пратили две отделни групи в дебрите на Амазония, за да търсят източника на тези кристали. Е, какво ти разкрива за това научният метод?
Ланг мълчеше.
— Аз ще ти кажа — продължи Кауфман. — Те смятат, че са открили нов енергиен източник — чист, неизчерпаем източник на ядрена енергия без онзи досаден малък проблем, известен като ядрени отпадъци.
Ученият кимна.
— Ядрен синтез.
— Точно така.
Мнозина смятаха ядрения синтез за енергийния източник на XXI век — решение за давещия се в пушек свят, потящ се от глобалното затопляне и уж изчерпващ изкопаемите си горива. В края на краищата ядреният синтез вече ни беше дал водородната бомба и подобен вид реакция захранваше слънцето. Според теорията, ако можеше да се овладее, без да изпепели цели градове, такъв процес щеше да осигури енергия на земното кълбо. Затова го изследваха всички държави в света и почти всички се насочваха към един конкретен вид: термоядрен синтез.
За да влезеш в играта с термоядрения синтез, се изискваше грамадна входна такса. Усилията струваха милиарди, отнемаха години и засега бяха довели само до създаването на чудовищни машини, които изразходваха повече енергия, отколкото произвеждаха — все едно да изгориш два барела петрол, за да изпомпиш само един.
И въпреки това наливаха нови милиарди за следващата крачка, мащабен проект, реализиран в Южна Франция, наречен ITER, съкращение, което на латински означаваше „пътят“. Никой нямаше представа дали името ще се окаже вярно, но определено щеше да мине много време, докато това стане ясно. Според последните пресмятания построяването на ITER щеше да продължи до 2018 година. И дори всичко да минеше според плановете, това само щеше да доведе до създаване на още по-големи и по-скъпи прототипове, преди да бъдат произведени работещи реактори.
Предположенията за пуска на действаща система варираха от петдесет до сто години. И по всяка вероятност енергийният източник на XXI век всъщност щеше да се появи някъде през XXII век. Твърде далечна дата за Ричард Кауфман.
Затова той преследваше друга цел, по-малка, по-противоречива и завинаги опетнена от скандала на нейното раждане: студения ядрен синтез.
— Е, ако приемем, че не са селските идиоти, смяташ ли, че наистина са попаднали на нещо? — попита собственикът на „Фютрекс“.
— Ако измерванията им са точни, може и да са се натъкнали на нещо — уклончиво отговори Ланг.
— Обясни ми.
— Въз основа на техните описания, явно са проучили четири кристала, два от които съдържат включения, паладиеви влакна. Почти всички успешни експерименти със студен ядрен синтез са на базата на паладий. Даже Флайшман и Понс са използвали паладий, преди да ги изгорят на кладата като еретици.
Флайшман и Понс бяха откривателите на студения ядрен синтез. Известно време ги бяха славословили, преди привържениците на термоядрения синтез, опасявайки се за своите стипендии и финансиране, да ги нападнат и унищожат заедно с техните експерименти. Репутацията и на двамата беше съсипана, а идеята им — избягвана и обявена за измама. Научните списания отказваха да публикуват статии за студения синтез, а повечето университети пречеха на работата в областта. Дори само интересът към темата се смяташе за край на кариерата ти.
— Паладий? — с вдигнати вежди повтори Кауфман. — Интересно. Нещо друго?
Ланг взе една разпечатка от купчината и му я подаде.
— Ако в НИИ са прави, кристалите показват следното: радиационен фон, отговарящ на нискоенергийна реакция, следи от трансмутация на метал във включенията, първични жилки сребро и мед на върха. Висока концентрация на сяра в кварца. И измерими остатъци от газообразен тритий в кварцовата решетка.
Развълнуван, Кауфман прегледа разпечатката. Тритият беше елементът, който търсеха — радиоактивен отпадъчен продукт, който се образуваше само при ядрена реакция. Другите свойства на включението бяха редки и изключително странни — почти всички можеха да се обяснят; освен наличието на тритий. Това доказваше, че кристалът е използван при реакция, отделяща ядрена енергия. Дълготрайността му можеше да означава само, че реакцията е била от типа на студения ядрен синтез.