Ланг не изглеждаше доволен, но милиардерът го познаваше добре и знаеше, че ще го последва — в изпълнение на заповедта и заради собствената си алчност. Само не биваше да го обременява с прекалено много истина.
12.
Седемдесет и два часа след брифинга в хотела Даниел и членовете на новата експедиция на НИИ се намираха на осемстотин километра нагоре по реката — на борда на дизелово корабче на име „Окана“, чийто капитан беше приятел на Хоукър. Известно на местните като „млекарското корабче“, понеже доставяше стоки на малките селища по течението на Амазонка, „Окана“ имаше широка палуба, остър нос и много гориво за пътуването натам и обратно. Нямаше обаче каюти, нито каквито и да е други помещения и всяка вечер трябваше да спират на брега — за да нощуват и да се махнат от клаустрофобичната обстановка на корабчето.
През деня плаваха срещу течението, като седяха възможно най-надалеч един от друг на палубата. Бяха четиринайсет души, включително Пик Верховен, четиримата му южноафрикански наемници и тримата бразилски носачи.
Със снежнобяла коса и загоряло червендалесто лице с белег, пресичащ го като счупено парче бодлива тел, Пик Верховен имаше страховит вид. Със своите метър осемдесет и шест и почти сто и десет килограма той се движеше тромаво и оставяше на другите достатъчно време, за да му направят път. Онези, които стояха прекалено наблизо, понякога получаваха недвусмислено смръщване, неприятен сблъсък или най-малкото — петно по обувките от добре прицелена плюнка, изстреляна от винаги пълната му с тютюн за дъвчене уста.
Освен Даниел никой не изгаряше от желание да си има вземане-даване с Верховен или с хората му. Дори Хоукър, който познаваше наемника от Африка, се задоволяваше само да хвърля гневни погледи в неговата посока.
Даниел знаеше, че двамата са работили заедно, преди пилотът да напусне ЦРУ, и че помежду им има вражда. Единственото, което успя да изкопчи от Верховен по въпроса, беше презрително изсумтяване и измърморване, че тя и НИИ трябва да са били в пълна безизходица, за да наемат Хоукър.
Пилотът й отговори по-многословно, но не по-малко враждебно.
— Тоя тип е гадно копеле и определено не ми е приятел. Но пък ти не си го наела за това, нали така?
От думите му ставаше ясно, че нещастие ще сполети всеки, достатъчно глупав да пресече пътя на Верховен — навярно включително и самия Хоукър — особено онзи, който се осмели да нападне нейната експедиция. Това й прозвуча успокоително въпреки враждебността между двамата мъже.
При това разделение на силите „Окана“ плаваше на северозапад, като се отклони от Амазонка и продължи по тъмнокафявите води на Рио Негро, следвайки пътя на Блекджек Мартин. Колкото повече навлизаха в джунглата, толкова повече се съсредоточаваше Даниел. Разговаряше малко и ставаше подозрителна към всичко наоколо: странен поглед от някой от хората на Верховен, самолет, пресякъл почти над тях и като че ли задържал се прекалено дълго.
Мъчеше се да се отпусне — трябваше да овладява емоциите си, иначе рискуваше да предаде напрежението и на другите. През по-голямата част от утрото успяваше, но един странен обект, плаващ по реката пред тях, постави самообладанието й на изпитание.
В него нямаше нищо особено опасно, ала й се стори странна формата му, както и фактът, че е събрал клони и други отпадъци. Не можеше да се отърси от чувството, че това е лоша поличба.
— Стоп машина! — извика тя. — Има нещо във водата.
Викът й привлече вниманието на другите. Верховен срещна погледа й и тръгна към носа на корабчето.
— Виждаш ли го?
Той кимна.
— Спри го, преди да отмине — нареди тя.
Южноафриканецът взе едно от дългите весла и край него се събра тълпа.
Капитанът спря „Окана“ и я завъртя настрани. Плаващият обект леко се допря до бакборда и Верховен го улови.
Гледката изненада всички.
— Отвратително! — ахна Сюзан.
— Това е труп — поясни Даниел за онези, които не можеха да го видят.
Труп на индианец, плаващ по очи във водата, заобиколен от клони, листа и други боклуци. Долната половина на торса и краката му бяха под повърхността. Виждаха се само темето и раменете му.
— Можеш ли да го освободиш от боклуците? — спокойно, но загрижено попита тя.
Верховен обра с греблото отпадъците и закачилите се за тялото клони и се вгледа в еднометров дънер, плаващ до главата на мъжа. Отблъсна го настрани и дървото се понесе нататък, ала трупът се разтърси и ръцете изплуваха на повърхността. Китките му бяха вързани за дънера с тънка връв.