Макартър поклати глава.
— Никога не съм чувал за подобно нещо при племената в Амазония. Пък и ако го беше докопал звяр, сигурно щеше да го изяде.
Даниел не се включи в дискусията. Опитваше се да се съсредоточи. Търговците, с които бяха разговаряли с Мор, често разказваха за различни племена и много истории звучаха прекалено странно и абсурдно. Пикантни подробности за чужденци, най-вероятно. Ала повечето търговци наистина се страхуваха от племето холокуа и в разказите за тях като че ли винаги присъстваше подобно обезобразяване. Изгорени тела, насечени и набучени на кол. Мъже, преследващи други мъже с помощта на горските зверове: хората сенки.
Докато се взираше в кръглото лице, тя си помисли за Диксън и неговата група. Тези мъже бяха добре обучени и тежковъоръжени, но все пак бяха изчезнали. Зачуди се дали не са ги открили някъде по-нагоре по течението, обезобразени по същия начин. Надяваше се, че не са — по всевъзможни причини.
В това време другите започваха да преодоляват първоначалния шок от откритието, който отстъпи пред нездраво любопитство. Предлагаха се различни теории. След няколко минути се приближи дори Хоукър, който набързо огледа трупа.
— Чудесно — саркастично произнесе той и се обърна към Девърс. — Можеш ли да ни кажеш от кое племе е?
Мъртвецът беше гол, без отличителни знаци и накити.
— Не — призна лингвистът. — Защо?
Хоукър кимна към далечината пред тях.
— Защото те явно се интересуват от него не по-малко от нас.
Даниел погледна натам и видя три индиански канута, които бързо се приближаваха към корабчето. Във всяка лодка имаше по двама мъже, които бясно гребяха и надаваха викове. Бързаха някак панически и гласовете им бяха изпълнени с дива ярост — към „Окана“ и слисаните му пътници.
13.
Даниел наблюдаваше приближаващите се канута. Шестима мъже в три лодки не представляваха никаква опасност. Само че бяха разярени и предпазливостта й налагаше да вземе мерки.
— Готови за потегляне — нареди тя.
— Да им избягам ли? — попита капитанът.
— Не. Искам да поговоря с тях, но бъди готов. — Тя погледна Верховен, който още задържаше трупа до борда на „Окана“. — Пусни го.
Южноафриканецът оттласна тялото и то бавно се отдалечи към кърмата, отплавайки по спокойното течение. Канутата бързо се приближаваха.
— Пригответе оръжията си — предупреди Даниел.
Верховен се ухили.
— Те винаги са готови.
Тя се обърна към Девърс.
— От племето холокуа ли са?
Лингвистът се поколеба само за миг.
— Съмнявам се. Чувам и португалски думи. Холокуа говорят само на хокауа. Пък и това е територия на племето нури.
Даниел се поотпусна. Нури не бяха толкова опасни, колкото холокуа. Племето им се намираше някъде по средата между стария и новия свят и те все още ловуваха с духателни тръби и копия, но понякога пътуваха надолу по реката, за да търгуват — продаваха необработени кожи и купуваха дрехи, рибарски кукички и цигари. Не бяха известни като агресивни, а при съответната форма на убеждение дори можеха да са полезни.
Канутата се приближиха и забавиха ход. Виковете стихнаха, навярно защото белите бяха оставили трупа да плава по реката или защото индианците бяха забелязали оръжието на Верховен и хората му.
— Виж какво искат — нареди Даниел.
Девърс застана до носа на корабчето и се обърна към мъжете на езика нури. Те му отговориха с групови крясъци.
— Питат защо сме докосвали мъртвеца — преведе лингвистът. — Той бил прокълнат и трябвало да го оставим на мира.
— Питай ги кой е. И защо са го убили.
Девърс преведе въпросите, а после и отговора на един от индианците.
— Твърди, че не са го убили те.
— Тогава защо е в реката? — учуди се Даниел. — Защо е завързан така?
Този път отговори друг туземец.
— Мъртвецът му се пада някакъв роднина, племенник, струва ми се — преведе Девърс. — Преди десет дни отишли нагоре по реката на лов. Казва, че не намерили дивеч, затова продължили нататък, докато стигнали до място, на което не трябвало да ходят. Забранено място. Той го предупредил, обаче момчето не го послушало и не се върнало обратно с него.
Обади се друг индианец.
— Това е изоставено място — каза Девърс. — Изоставено от живота. Отиването там означава покана към смъртта. Повечето, които проявяват такава глупост, не се завръщат. Някои са се връщали като този — труп в реката с изтръгната душа. — Туземецът притисна ръце към гърдите си, където бяха двете големи дупки в тялото на мъртвеца. — Камъните, които влачат, ги държат далече от брега. Завързани са за дънер като знак за тяхното наказание. Виждали сме даже животни така. Духовете ги пращат обратно. Прокълнати и мерзки. Дори птиците и пираните не ги ядат.