Докато слушаше превода, на Даниел й хрумна, че трупът наистина беше непокътнат от горските и речните мършояди. Странно, защото в джунглата имаше невероятна конкуренция за храна. И още по-странно, защото, ако този човек казваше истината, трупът беше престоял във водата няколко дни, а не по-малко от двайсет и четири часа, както предполагаше тя.
Застаналият до нея Верховен се засмя.
— Да бе, напоследък духовете са почнали да използват въжета, а?
Даниел не му обърна внимание.
— Нещо друго?
— Само хората сенки ходели в оная земя — отвърна Девърс. — Предполагам, че има предвид племето холокуа. Те убивали всеки, който отива там, или карали зверовете да го правят вместо тях. Нещо подобно. Тъй или иначе, щом се разделили, той разбрал, че племенникът му няма да се завърне жив. Ходил да го търси всеки ден. Тая заран едно момче от селото забелязало трупа да плава по реката. Никой не бивало да го докосва.
Лейдлоу анализира ситуацията. Трябваше да се приближат до нужния им район и тя се възползва от открилата се възможност.
— Питай го дали може да ни заведе там, където са се разделили с племенника му. Кажи му, че търсим мястото на онези духове.
Девърс преведе отговора на индианците:
— Там витае смърт. От сенките на онова място се появяват ужасни неща. Не бива да бъдат смущавани.
— Ако идете там, ще ви вземат душата — прибави друг, по-възрастен туземец. — Няма да се завърнете, освен като предупреждение, наказани като тоя. Тъкмо затова трупът се появи днес. — Той обвинително насочи показалец към групата. — Това е предупреждение. За вас. Да изберете друг път.
Индианците заговориха оживено помежду си — прекалено бързо и едновременно, за да може Девърс да ги разбере, но след малко резултатът стана ясен: тръгваха си. Те загребаха с мощни удари на веслата, образувайки дълбоки въртопи. Лодките заобиколиха „Окана“ и се отдалечиха надолу по течението, по посока на плаващия труп.
Даниел попита Девърс какво означава това.
— Явно вече сме прокълнати — отвърна лингвистът. — Или сме прекалено глупави, за да си губят повече времето с нас.
Един от носачите зад тях се засмя. Вече беше чувал тези неща.
— За нури всичко е прокълнато — рече той. — Дърветата, пяната по водата, дънер, който плава с грешния край напред… Всичко е гибелно, всичко е прокълнато.
Даниел отново се обърна към своя преводач.
— Според теб какво всъщност се е случило?
Той сви рамене.
— Мястото, което търсим, е някъде нагоре по течението. Там Блекджек Мартин се е натъкнал на холокуа. Казах ти, че са агресивни. Тези индианци сигурно ги е страх тъкмо от тяхната територия. Честно казано, и аз щях да смятам мястото за прокълнато, ако всеки път, щом някой от моите хора иде там, се връща по този начин.
— Холокуа — повтори Даниел и погледна нагоре по реката. Някъде там щяха да навлязат в тяхната територия.
— Както каза човекът, това е предупреждение — прибави Девърс. — И колкото и странно да звучи, според мен трябва да го приемем като такова.
— Не съм дошла тук, за да се плаша от индиански суеверия. Да тръгваме — нареди тя.
Двигателят забоботи и Макартър се приближи до нея.
— Както изглежда, днес е ден за предупреждения.
— Какво искате да кажете?
— Със Сюзан проучихме камъка, който дърварят донесъл оттам. Смятаме, че знаем какво означава другият йероглиф. Това е еднокрак бухал, грамадна уродлива птица, която всявала ужас в сърцето на маите.
— Защо ще се боят от бухал? — учуди се Даниел. — Какво означава това?
— Той е пратеник на подземния свят — поясни археологът. — Предвестник на гибел.
14.
След два часа стигнаха до район, в който реката започна да се променя.
Големите дървета се отдръпнаха от бреговете, заменени от скалиста ивица с огромни гладки камъни — първите, които виждаха от стотици километри. Все едно ненадейно се бяха пренесли на друго място и от геологическа гледна точка наистина беше така, тъй като тежкият гранит се срещаше рядко в Амазония, освен далеч на север в Гвианската планинска земя — силно ерозирали останки от древна планинска верига. Още по-нататък започнаха да чуват клокоченето на пенливите води на по-малка река, която се вливаше в Рио Негро.