— От самия страх, Хоук. Щом отваряш въпрос за съдбата, знаеш каква е твоята. Крий се от нея колкото си искаш, но тя пак ще те намери. Иначе защо двамата сме тук?
В очите на другия проблесна омраза. „От истината боли“ — помисли си Верховен.
— Ще дойде и това време — отвърна Хоукър. — Но не тук, не сега.
Така значи. Явно беше дошъл, за да определи правилата на играта. Нямаше проблем. Наемникът впери очи в него.
— Тук всичко е наред, Хоук. Връщай се в палатката си.
Хоукър го прониза с поглед, кимна към дърветата и рече:
— Отваряй си очите на четири. Казвам ти, не сме сами.
После тръгна към лагера, но спря, когато наблизо с грак прелетяха две нощни птици. Този шум заглуши шумоленето в дърветата, ала и двамата с Верховен го доловиха.
Хоукър приклекна на коляно.
Южноафриканецът огледа джунглата с монокъла си. Не видя нищо, но клоните пак се люлееха.
— Нещо се изкачва нагоре — прошепна той.
След миг в нощта отекнаха гърмежи. Стреляше се някъде на юг.
— Кой е там? — попита Хоукър.
— Бош — отвърна Верховен.
От същата посока нещо бързо се движеше през гората и приближаваше към тях. Наемникът вдигна автомата си.
От храсталака изскочиха двама индианци, ококорени от смайване при срещата с белите мъже.
Верховен натисна спусъка, но Хоукър отблъсна цевта на оръжието му встрани и куршумите се забиха в земята.
Туземците отпрашиха нататък.
— Майната ти! — изкрещя южноафриканецът.
Хоукър вече беше скочил и тичаше подире им.
Вбесен, Верховен го последва в джунглата.
— Къде отиваш, по дяволите?
— Трябва да говорим с тях — извика пилотът.
— Защо? — изкрещя Верховен, заобикаляйки едно дърво. Едва успяваше да не изостава.
Хоукър му викна нещо, без да забавя ход, но наемникът не го разбра. Чуваше индианците, които си проправяха път през шубрака. Зърна американеца само за миг, но после той изчезна.
Преди да успее да спре, Верховен беше сполетян от същата участ — земята под краката му изведнъж пропадна и той полетя в тъмнината. Блъсна се в стена от влажна пръст и политна назад, приземявайки се с плисък в еднометрова кал и вода.
Огледа се, но не видя нищо. Пълен мрак. Единствената светлина идваше от десетина метра над него — тънко було от по-светла чернота с правоъгълна форма.
Намираше се в някаква яма: капан. Изправи се тромаво, като шляпаше в студената лепкава кал. Застоялата вода вонеше, но сигурно му беше спасила живота.
— Хоук! — извика Верховен. — Тук ли си?
— За съжаление — изпъшка американецът.
Верховен се обърна към източника на гласа. Водата стигаше над коленете му.
— Моли се да остане тъмно, приятел. Защото, ако те видя, ще те убия.
— Защо?
— Задето ме доведе тук долу.
Чу шляпане във водата — Хоукър се движеше в мрака.
— Ако не се беше опитал да убиеш копелето, може би щяхме да успеем да поговорим с него.
— Ако някой ти връхлети така, първо стреляш и после задаваш въпроси.
— Той не те връхлетя — възрази Хоукър. — Оглеждаше клоните на дърветата, преследваше нещо. И случайно се натъкна на нас.
Верховен млъкна, знаеше, че Хоукър е прав. Тръгна надясно и се блъсна в нещо. Докосна го и установи, че е труп на животно. Дръпна се назад и каза:
— Като че ли не сме единствените, попаднали в тоя…
Думите секнаха в гърлото му и той се вцепени. Стори му се, че нещо се движи в ямата — шумът идваше от противоположната на Хоукър посока. Той леко се завъртя и раздвижи водата.
— Не мърдай — прошепна Верховен. — Тук има нещо.
Приклекна, доближи нос до вонящата тиня и напрегна очи. Ямата очевидно беше изкопана за капан и всяко паднало в нея животно можеше да е опасно. Той бавно се придвижи настрани, като търсеше опипом стената и накрая се блъсна в нея.
Дочу тихо, едва доловимо ръмжене, като гърленото хриптене на крокодил. Звучеше измъчено, дълбок, тежък стон, предупреждение, почти извън диапазона на човешкия слух.
Какво можеше да издава такъв звук? Кайман, голяма змия, може би — твърдеше се, че от корема на питоните се разнася нещо подобно — или дори ягуар, ранен и обезсилен на дъното на ямата, но все пак способен да те убие с един удар на лапата.
Верховен заотстъпва от звука, движейки се по дължината на трапа.
— Имам магнезиева факла — шепнешком го осведоми Хоукър.
Южноафриканецът спря и вдигна автомата си.