Археологът първо изложи пречките.
— Единият ни проблем е състоянието на находката. Йероглифите на Стената са в много лошо състояние и повечето не се четат. Онези върху голямата плоча в ямата са по-добре съхранени, може би защото са били заровени и защитени от стихиите. Оголените дървесни корени и вертикалните стени предполагат, че ямата е изкопана съвсем наскоро.
Това обезпокои Даниел. Чудеше се дали техните съперници не са успели някак да ги изпреварят. Без да подозира това, Макартър я успокои:
— Кой знае защо, индианците явно я използват като капан.
— При всички ония кости, които извадихме от нея, човек се пита дали изобщо идват да я проверяват — отбеляза Хоукър.
— Очевидно не само ние сме прахосници — отвърна професорът. — Както изглежда, ямата е изкопана с доста примитивни оръдия. И почти без оглед на откритите вътре находки. На много места се виждат дупки и драскотини, които са повредили стената. Предполагам, че индианците са знаели за плочата и са решили да направят капана там, за да използват едната твърда отвесна стена.
Хоукър разтри натъртеното си рамо.
— Вертикалната стена прави капана още по-добър — мрачно се съгласи той. — Така не се вижда от разстояние.
— Ами йероглифите в ямата? — попита Даниел. — Щеше да ми съобщаваш някаква добра новина.
Макартър разтвори стара кожена папка, пълна с чертежи и записки, и посочи няколко скици.
— Спомняш ли си какво ти разказах за дървените кукли и Уукуб-Какиш? Че според митологията на маите, това е расата, съществувала преди човека?
— И боговете ги унищожили с огнен дъжд — допълни тя.
— А спомняш ли си другия йероглиф, който ти посочих?
— Сипакна — отвърна Даниел. — Унищожителя.
— Е, голяма част от надписите на тази плоча се отнасят за тях двамата. За Уукуб-Какиш, бащата, и неговия син Сипакна.
Тя се изненада.
— Сипакна ми приличаше на някакво влечуго.
— Знам — усмихна се Макартър. — Наистина е нещо такова. Но не забравяй, че това е митология. Също като Минотавъра и кракена в гръцките митове, в голямата си част тези неща са тайнствени и алогични. Затова, въпреки че Уукуб-Какиш е проточовек, тъй да се каже, неговият син е звяр-унищожител, който винаги е описван като ужасен крокодил, макар да е живял на сушата.
Даниел го слушаше, неуверена накъде клони.
Професорът се обърна към Сюзан.
— Ти го разпозна преди мен. Защо не разкажеш историята?
— Йероглифите върху каменната плоча съобщават, че Сипакна вършел работата на баща си, тормозел селяните и изобщо всички, които можели да предизвикат Уукуб-Какиш — започна тя.
— Всеки има нужда от помощник от време на време — подметна Хоукър.
Студентката се засмя.
— В много отношения Сипакна бил точно такъв. Всъщност главната история тук изобразява неколцина затворници, които искали да съборят Уукуб-Какиш и решили, че първо трябва да се отърват от Сипакна. Искали да го подмамят да изкопае яма за тях и после да се опитат да го убият, събаряйки огромен дънер в дупката, докато той е вътре.
— Яма — повтори Хоукър. — Като нашата ли?
— Може би — отговори Макартър. — Според мен камъкът в ямата някога е бил на повърхността и около него постепенно се е натрупала пръст — като пясък, навяван отстрани на къща. Върхът му и досега стърчи малко над земята. А ямата в историята е по-скоро тесен кладенец.
— И какво се случило с тях? — настоя Даниел.
— Мислейки си, че са смазали Сипакна, те вдигнали голямо празненство — продължи Сюзан. — Докато се напивали в чест на победата си, Сипакна изпълзял от дупката и ги унищожил, като съборил къщата им върху тях.
Археологът се усмихна.
— Някои смятат това за древно моралите, за предупреждение срещу опасностите от пиенето.
— Напълно ги разбирам — рече пилотът. — И върху мен са се събаряли къщи заради опасностите от пиенето.
Всички избухнаха в смях. После Даниел зададе нов въпрос:
— Значи нашата яма може да представлява изкопания за Сипакна капан, а в стената почиват хората, които е убил, така ли?
— Възможно е да си права и това да е техен паметник — съгласи се Макартър. — Поне някакъв паметник. Това място явно има религиозно значение, обаче не е било селищен център.
Тя се замисли над думите му, които потвърждаваха опасенията й. Бяха намерили паметник, а не доказателство, че някой е живял там. И по време на претърсването на околния район не бяха попаднали на никакви следи от постройки.