— Как? — попита пилотът.
Този път му отговори Макартър:
— Използвали рак, за да го примамят в една пещера. Щом влязъл вътре, те го затрупали за вечни времена под каменна планина.
18.
Докато останалите от групата събираха багажа и се готвеха за пътуването по суша, Даниел седеше на палубата на „Окана“ и докладваше по сателитната връзка за откритията на експедицията.
За нейна огромна радост Гибс отсъстваше и я свързаха с единствения друг човек, който имаше право да контактува с нея: Арнолд Мор.
— Искам да върна останалите от групата в Щатите — каза тя, след като му описа находката им. — Ще продължа с хората на Верховен, но трябва да изведем цивилните оттук.
— Професор Макартър и госпожица Бригс ли?
— Да. Заедно с носачите, Девърс и Поласки. — Даниел му напомни, че двамата са от Изследователския, а не от Оперативния отдел и не бива да участват в провеждането на операция от такъв мащаб.
— Защо точно сега? — попита Мор. — Случило ли се е нещо?
— Смятам, че повече не се нуждаем от тях — отвърна тя. — А и оная вечер наистина имаше малък инцидент с двама индианци. — Имаше предвид неочакваната поява на туземците, довела до падането на Хоукър и Верховен в ямата.
— Пострадали?
— Няма. Но имам лошото предчувствие, че не ги виждаме за последен път. Пък и вече знаем накъде да вървим. Ще тръгнем натам и ако са ни нужни превод и научна помощ, ще ги ползваме дистанционно.
— Гибс за нищо на света няма да се съгласи — съобщи й Мор, но Даниел вече го знаеше. — Нямаш представа каква параноя цари тук. Той иска да престанеш да пращаш доклади. Само устни контакти с него или с мен. Нищо официално.
През последния месец пращаха фалшиви сводки за придвижването си, ала сега шефът на Оперативния отдел им нареждаше да прекратят дори това. Явно започваше да губи равновесие.
— Защо? — попита тя.
— Гибс е убеден, че някой е унищожил групата на Диксън, и търси „къртица“, за да разбере как е изтекла информацията. Страх го е, че всякакви сведения могат да те изложат на опасност.
— Още една причина да изведем тези хора оттук — ядоса се Даниел.
Последва кратко мълчание.
— Знаеш, че съм съгласен с теб — въздъхна Мор. — Но това няма да се случи и трябва да престанем да го обсъждаме.
Тя се замисли за скритото значение на думите му. Въпреки известното деформиране на интонацията вследствие от сателитната и криптираща технология, посланието на Мор беше ясно: занимавай се с онова, което можеш да контролираш, останалото не е в твоя власт.
— Разбирам, че е трудно — добави той. — Но най-доброто, което можеш да направиш за тях, е да напредваш максимално бързо. Веднага щом откриеш мястото, Гибс ще ти позволи да ги изтеглиш.
Даниел го знаеше. Беше се надявала, че установяването на вярната посока ще е достатъчно, ала шефът на Оперативния отдел често действаше обратно на логиката. Колкото повече се доближаваха към успеха, толкова повече той щеше да измества границите, толкова повече щеше да рискува, за да постигне целта. Сега имаше две възможности. Или щяха да открият нещо достатъчно важно, за да го накара да изтегли цивилните, или закъснелите дъждове най-после щяха да стигнат до Амазония и щеше да се наложи цялата група да напусне залятата от порои джунгла.
— Добре — каза тя. — Тогава му предай, че продължаваме. Ще се свържа с теб след двайсет и четири часа.
— Ясно — отвърна Мор и добави: — Пази се, Даниел. Бъди нащрек. Гибс може да е параноик, но това не значи, че греши. Затова внимавай. Не искам да ми изчезнеш.
Тя се усмихна на загрижеността му и с периферното си зрение забеляза, че Хоукър върви към нея.
— Не се бой. Ще се оправя.
Прекъсна връзката и се зае да изключва и опакова системата.
— Всичко е готово — съобщи пилотът, когато се приближи.
Бяха решили временно да се разделят. Той щеше да се върне с „Окана“ в Манауш, а останалите щяха да се придвижат пеша на запад, в указаната от йероглифите посока. Когато откриеха очаквания маянски аванпост, щяха да се свържат с него и да изсекат писта в гората. Хоукър щеше да докара тежкото оборудване и обемистите провизии, които бяха прекалено неудобни за носене.
— Добре — отвърна тя.
Той се вгледа в нея.
— Струваш ми се малко разстроена. Ще ти липсвам, нали?
Даниел се засмя.