Типично маянска постройка — и все пак, по причини, които нито Даниел, нито по-късно Макартър можеше да обясни, абсурдно чужда на това място. Не само че не би трябвало да е там от гледна точка на всичко, което знаеха за народа на маите, но и не трябваше да изглежда така. Трябваше да е покрита с живи дървета, лиани и пръст, както още от първия ден им обясняваше археологът. Трябваше да се е срутвала под собствената си тежест, рушейки се и потъвайки в сгъстяващата се джунгла и нейната все по-здрава прегръдка.
Ала тук нямаше нищо подобно. Пирамидата се извисяваше заплашително и предизвикателно и смущаваше Даниел по необясним начин.
Щом я видяха, членовете на групата започнаха да надават викове и да се поздравяват един друг. Неколцина се втурнаха към подножието на храма, сякаш ако го докоснеха първи, щяха да спечелят някаква необявена награда.
Те подминаха Даниел, като спряха само да я поздравят, и победоносно помъкнаха Макартър със себе си.
Тя ги остави, предпочиташе да се наслади на момента. Изпитваше огромно удовлетворение, докато напредваше под чудните слънчеви лъчи. Най-после можеше да посочи нещо конкретно. Храмът нямаше как да изчезне като другите следи. Не можеше да се окаже фалшификация, измама или грешка при превода. Той беше осезаем, реален и безспорен. Тя щеше да открие онова, което търсеха, и да се завърне във Вашингтон като герой.
19.
Мат Блъндин седеше в кабинета на Стюарт Гибс. Беше сърдит и изтощен в края на седемнайсетчасов работен ден. Директорът се бе отпуснал в стола си срещу него, с отметната назад глава, вперил невиждащ поглед в тавана.
Във Вашингтон минаваше два през нощта и Блъндин току-що му беше изложил проблема: пробив на сигурността и кражба на данни.
Гибс се наведе напред и шумно въздъхна.
— Какво друго имаш?
— Това е всичко — отвърна Блъндин. — Засега знаем само какво се е случило.
— Не ми пука какво се е случило — изруга директорът. — Искам да знам как се е случило, защо се е случило и кой го е извършил, мамка му. — Той хвърли доклада на бюрото. Листовете се разпериха като ветрило и се изсипаха върху огромното шкембе на Блъндин.
Шефът на сигурността заразтрива врата си. Беше потен и мръсен след дългия ден. Още малко и щеше да избухне. Това обаче само щеше да доведе до още по-дълга нощ. Той вдигна доклада от скута си и го остави на бюрото извън обсега на Гибс, после измъкна смачкан пакет „Марлборо“ от джоба на гърдите си.
Извади една цигара и я пъхна между устните си. Две щраквания със запалката и върхът й просветна в червено. Отговори едва след като дръпна силно.
— Виж — рече той и от устата му блъвна облак бял дим. — Мога да ти кажа как навярно се е случило, обаче това няма да ни помогне да стигнем до извършителя, защото може да е бил всеки в мрежата, в тая сграда или извън нея.
Гибс се отпусна назад. За пръв път тази нощ изглеждаше доволен.
— Да тръгнем от въпроса „как“.
— Добре. Можем да тръгнем оттам, но ще стигнем точно където сме сега. — Блъндин отново издиша облак карциногенни и се пресегна, за да остави цигарата в пепелника. — Всичко започва с кодовете. Нашата система използва матричен код, генериран от група прости числа, които после са обработени със сложен алгоритъм.
Директорът явно не разбра нищо, което не изненада Блъндин.
Шефът на сигурността се наведе напред, като жестикулираше с ръце.
— Просто си го представи като ключалка с шифър. Ако не знаеш комбинацията, можеш да я налучкаш, като проверяваш всички възможни числови съчетания. Нали разбираш, едно-едно-едно, после едно-едно-две, после едно-едно-три — докато накрая стигнеш до трийсет и шест — двайсет и шест — трийсет и шест и ключалката най-после се отвори. Само че в нашия случай не става дума за четирийсет числа или там колкото имат ония ключалки. Става дума за огромен брой възможности.
— Колко огромен?
— Например едно със седемнайсет нули — отвърна Блъндин. — Толкова много числа, че ако броиш по хиляда в секунда, ще ти трябват сто години само да преброиш до толкова.
Той се отпусна назад в стола си.
— И това е само да ги преброиш. За да разбиеш кода, трябва да провериш всяко число с всяко друго.
Гибс изглежда разбра обяснението, ако се съдеше по изражението му.