— Казах ти, че не са могли да го направят отвън. Е, остава само една възможност. Тежката работа по обработката на числата е извършена отвътре.
— Със собствените ни компютри ли?
— Само в тази сграда има мейнфрейми, блейд сървъри и двеста седемдесет и един свързани помежду си персонални компютъра. Прибави и ония в Изследователския отдел и цялата мрежа е пет пъти по-голяма, включително два чисто нови суперкомпютъра „Крей“ в помещение с контролирана среда в сграда три. Свържи ги в мрежа и получаваш невероятна машина за обработка на числа.
— Някакъв вирус — предположи Гибс.
Блъндин кимна.
— Още нямам доказателства, но когато свършим, сто процента ще се окаже, че някой е вкарал в системата ни програма за мащабна паралелна обработка и тя е инструктирала машините ни да работят по разбиването на собствения ни код.
Кървясалите очи на Гибс сякаш щяха да изхвръкнат от орбитите си.
— Това е абсурдно — заяви той. — Очаквам да ми кажеш, че се майтапиш.
Шефът на сигурността подръпна яката на ризата си. Вече я беше разкопчал, ала въпреки това стягаше адамовата му ябълка.
— Не се майтапя.
Гибс се отпусна назад, като мърмореше ругатни. Сякаш, ако псуваше достатъчно, щеше да се избави от яростта. Накрая отново насочи вниманието си към Блъндин.
— Добре. Трудно ми е да повярвам, но явно нямам друг избор. И какво ще правим сега? Как ще открием тия копелета?
Блъндин вече беше започнал контраатаката.
— Тъй като сигурно са проникнали през Изследователския отдел, трябва да започнем оттам и самите ние да влезем през задната им врата. Вече анализирам програмите, които използват, за да определя кандидатите за тоя троянец. Щом съставим списъка, ще разследваме компаниите, които притежават въпросните програми.
Директорът кимна одобрително.
— Добре, но искам да го направиш лично и да донесеш информацията направо на мен. Само на мен.
— Ами момчетата от Бюрото?
Гибс беше непреклонен.
— Никакви външни хора. Даже от твоя отдел. Докато не ти кажа.
Това напълно устройваше Блъндин. И без това трябваше да реши проблема, преди да го разгласи пред света.
— Какво друго ни е известно?
— Почти нищо. Прониквали са в различна информация, като че ли отначало не са знаели какво търсят. Поне в десетина проекта, може би в повече. Още проверявам. Последното им проникване е отпреди три седмици, на… — Блъндин прелисти своя екземпляр от доклада докато намери нужната страница. — На четвърти януари. И оттогава нищо.
— Променяли ли сме кодовете оная седмица?
— Не, още не сме.
Лицето на директора отново почервеня.
— Може би няма да е зле да го направиш.
— Всъщност няма да го направя — възрази Блъндин.
— Най-големият ни шанс да ги заловим, е да ги оставим пак да проникнат. Вкарах проследяваща програма в системата, която няма да забележат. Ако направят нов опит, ще ги проследя.
Гибс махна с ръка в знак, че е съгласен.
— Добре, това си е твоята област, ти водиш разследването. Направи каквото трябва, по дяволите, обаче го пази за себе си. Не искам никой друг да научи, докато не съм наясно какво се е случило. Разбираш ли?
— Да. Разбрах още първия път. — Блъндин се пресегна за цигарата си и видя, че е изгоряла до филтъра. Погледна я тъжно, чудейки се дали може да дръпне още един път, после се отказа и я смачка. Бръкна в джоба си за нова, но установи, че пакетът е празен. Поредната досада. — Прекалено съм уморен, за да продължа тая нощ — каза той, като се изправи и свали сакото си от облегалката на стола. — Ако искаш, можем да поговорим пак утре сутрин. Сега обаче се прибирам вкъщи.
Гибс се озърна към часовника и кимна.
Блъндин се насочи към изхода, но спря на прага и се обърна.
— Има още нещо.
— Какво? — попита директорът, без да откъсва очи от доклада.
— Още не знаем със сигурност, но сме почти сигурни, че проникването е свързано с бразилски проект, нали така? Затова си позволих волността да проверя файловете. И естествено, бяха прониквали във всички. До един. — Гибс вдигна поглед към него. Докато говореше, Блъндин си облече сакото. — И между другото, забелязах, че към файловете няма нито един проектен код. А кодовете за финансирането бяха на съвсем друг проект.
Гибс се изненада.
— Чии са тези документи?
— На твоята млада надежда в Бразилия, Лейдлоу.