Директорът чакаше.
— И?…
— Ами, тя знае ли си работата, мамка му?
Лицето на Гибс се поотпусна.
— Не се тревожи, това е грешка на счетоводството. И преди са го обърквали, защото тя не е в своя сектор. Чакай да позная, кодовете за финансирането са били на някой от другите й проекти, нали?
— Аха.
— Виждаш ли, проблемът е в счетоводството. Утре ще им дам да разберат. Ти само намери копелето, което ни е хакнало.
— Добре — отвърна Блъндин. — И аз си помислих, че е нещо такова. Утре сутрин ще ти дам номерата на файловете.
Гибс кимна и шефът на сигурността нехайно му махна на излизане.
Директорът остана сам да анализира ситуацията. В продължение на няколко минути той седя неподвижно, радвайки се на ограниченията, които беше наложил на Мор и Лейдлоу. Ограничения, които му бяха спестили въвеждането на най-важната информация в базата данни, включително местонахождението на новооткрития храм. Тази добра новина донякъде го поуспокои. Другите новини обаче не бяха много приятни. Той впери поглед във вратата, през която бе излязъл Блъндин. Очите му смъдяха от гняв и недоспиване. В известен смисъл положението беше станало от лошо по-лошо.
20.
Даниел стоеше на покрива на новооткрития маянски храм и оглеждаше поляната наоколо. Виждаше останки от редица малки сгради, разположени точно срещу стълбището на пирамидата, и път, минаващ между тях и изчезващ в джунглата на запад. Различаваха се каменни стени и по-ниски участъци, които някога бяха представлявали постройки и площади. Поляната имаше площ най-малко четирийсет декара, но храмът се намираше в центъра й. Младата жена знаеше в душата си, че ще открият източника на кристалите там, но трябваше да побързат.
За това имаше много причини — пред другите тя посочваше дъждовете. Те нямаше да се забавят още много, а когато започнеха, щеше да се наложи да прекъснат работа за няколко месеца. Истинският проблем обаче бяха техните все още неизвестни съперници.
По време на последната им сателитна връзка Гибс й беше съобщил за компютърния пробив и макар да твърдеше, че местонахождението на храма не е разкрито, Даниел не можеше да се отърси от чувството, че врагът се приближава с всеки миг.
Тя се озърна към професор Макартър, който работеше със Сюзан и носачите. Заплашваше ги смъртна опасност, а те изобщо не подозираха. Естествено виждаха Верховен и хората му да патрулират, бяха чули, че Хоукър е докарал охранително оборудване, включително сензори за движение, компютърни проследяващи устройства, осветление, сигнални ракети и сандъци с боеприпаси — както и няколко специално дресирани кучета, за които беше настоял южноафриканецът, — и по всяка вероятност смятаха всичко това само за предпазни мерки. С други думи, тежката ръка на държавата, въпреки че щеше да е достатъчно и съвсем леко потупване.
Даниел обаче знаеше, че някъде наоколо ги търси враг и накрая щеше да ги намери. Искаше дотогава цивилните да са се изтеглили. И затова настояваше да бързат.
Професор Макартър беше приклекнал на покрива и прокарваше показалец по цепнатината между два камъка, обяснявайки на групата какво е открил.
— Разкажи ми пак какво означава това — помоли го Даниел.
— Виждаш ли колко точно прилепват? — посочи археологът. Махна на другите да се приближат и изстърга мъха с острието на ножчето си. Зидарията беше толкова плътна, че мъхът не бе проникнал в цепнатините, а само ги покриваше като брезент. — Не можеш да пъхнеш и цигарена хартия между тези камъни. Такова майсторство е характерно за всички големи обекти, издържали изпитанието на времето. На Юкатан, в Египет, в Монголия. Тази сграда трябва да е удивително стабилна, за да изглежда така. Сигурно е построена върху скалната основа като небостъргачите в центъра на Манхатън. Установих известни разрушения от северната страна, но самите основи не може да са поддали много, иначе камъните щяха да се раздалечат един от друг и да се срутят. Ужасно съм развълнуван от това откритие.
— Нали каза, че може би си открил входа на храма? — подсети го Даниел. — Хайде да преминем направо на тази част. Защото аз пък се вълнувам от това.
— Не си падаш по бавното готвене — отбеляза той.
— Използвам микровълнова фурна — отвърна Лейдлоу. — Или по-бързи методи.
Макартър се усмихна и се насочи към друга част на покрива, като даде знак на групата да го последва.
— Този камък тук ни разказва друга история. Зидарията не е толкова прецизна, изработката не е толкова добра.