— Сюзан?
Момичето беше в групата на нежелаещите и кашляше и кихаше от миризмата на сяра.
— Няма да мога да дишам…
Макартър отново кимна.
— Ще ти дам пълен отчет. — И се обърна към Даниел.
— Добре, шефе, да вървим. — Провря се през отвора и изчезна вътре. Лейдлоу влезе втора, следвана плътно от Хоукър.
Скоро вече можеха да се изправят, спускайки се по стълбището, докато острите серни изпарения пареха очите и гърлата им. Дебелите каменни стени заглушаваха външните шумове и странното кънтящо ехо изкривяваше гласовете им. Даниел забеляза, че когато другите говорят прекалено високо или бързо, думите им стават неразбираеми.
Тя спря до Макартър в подножието на стълбището и плъзна лъча на фенера си наоколо. Не успя да различи почти никакви подробности. Сярата във въздуха се беше кондензирала в жълтеникава мъгла и разсейваше светлината.
— Двайсет стъпала — каза Хоукър. — Това говори ли ти нещо, професоре?
— Нищо особено — отвърна Макартър. — Обаче в краткото маянско летоброене има двайсет именувани дни. От друга страна, може просто да са нужни точно толкова стъпала, за да се изкачиш горе.
Даниел насочи лъча на фенера си към пода. Той беше от същите сиви блокове като външните стени, издялани и плътно наредени един до друг.
— Удивително. — Когато подмина археолога и навлезе в мрака нататък, тя подритна нещо, което се затъркаля и спря до отсрещната стена. Един от лъчите скоро го откри: избелял от времето череп, който сега лежеше до голяма купчина други. Бяха десетки, петдесетина или повече, някои цели, други смачкани и счупени.
Макартър се приближи до камарата, остави фенера си на пода и вдигна един от черепите. Разгледа го, после го върна обратно и взе друг.
— Какво мислиш? — попита Лейдлоу.
— Всички имат следи от тежки удари и остриета. — Археологът вдигна трети череп и насочи лъча към него.
— Може и да греша, но това ми прилича на следи от зъби. Което ме кара да се питам какви ритуали са извършвани тук.
— Да не мислим за това — отвърна тя.
Макартър се изправи и тримата продължиха през широка врата, водеща към на пръв поглед празно помещение. Вътре обаче не цареше пълен мрак. Някъде отгоре се процеждаше тънък лъч светлина. Даниел потърси източника й, но не успя да го открие. Заради праха във въздуха лъчът напомняше на завеса.
— Пукнатина в сградата — предположи Макартър.
— Сега сме от северната страна — отбеляза Хоукър.
Минаха през светлинната завеса и отново потънаха в здрача. Друга врата ги отведе наляво през малко преддверие в много по-голяма правоъгълна зала. Лъчите на фенерите им пронизаха тъмнината и осветиха платформа в средата на отсрещния край. По нея като че ли имаше знаци.
Лейдлоу прекоси помещението и се наведе, за да разгледа подиума. Цялата му предна страна беше покрита със следи от удари с тежък предмет, които бяха повредили или унищожили голяма част от каменните релефи. Край платформата имаше купчина прах и откъртени каменни късчета.
— Прилича на вандализъм — рече Макартър. — Може преди нас да са влизали иманяри.
Даниел загреба шепа прах и отчупени късчета и ги остави да се изсипят между пръстите й. Докато археологът проучваше повредените знаци, тя се изправи и разгледа подиума. Беше широк около три метра и доста тесен, напомняше на олтар. Предният му ръб и страните бяха прави, но задната линия се извиваше навътре покрай кръглия отвор на дълбок кладенец.
Тя остави фенера си на подиума, надникна в ямата и възкликна:
Вижте това!
Макартър застана до нея. Двамата насочиха лъчите на фенерите си вътре и светлината се отрази в гладка повърхност.
— Вода.
Пилотът се присъедини към тях и попита:
— Защо им е кладенец тук долу?
— Пак за жертвоприношения, опасявам се — неохотно отговори професорът. — Древните май имали гадния навик и да давят хора.
— Не ми се ще да го казвам, но май се радвам, че са изчезнали — заяви Хоукър.
В мрака беше трудно да преценят дълбочината на кладенеца. Най-малко трийсет метра до водната повърхност, предположи Даниел. Тя взе едно камъче и го пусна вътре.
— Хиляда и едно, хиляда и две, хиля…
Плисъкът я прекъсна, ала онова, което последва, ги изненада. Секунда по-късно заклокочи светла фосфорна пяна и миризмата на сяра рязко се усили.
— Прилича на… — започна Лейдлоу.
— На киселина — довърши Макартър.