— Киселина ли? — учуди се Хоукър.
Професорът се обърна към него.
— Сярата във въздуха все трябва да идва отнякъде. Най-вероятно оттам. Газовете клокочат във водата като карбонати в газирана напитка. Сярна киселина.
Хоукър се смръщи.
— Трябва ли ми да знам за какво са я използвали?
— Сигурно за да се избавят от костите — отвърна Макартър.
Докато пилотът се взираше в ямата, Даниел погледна Макартър и той изрече мислите й на глас:
— Горчива вода. Да, наистина горчива.
21.
Същата нощ над поляната отекна протяжен вой, човешки глас, който се извисяваше и стихваше в неравномерен напев. Звучеше глухо и натрапчиво. Пик Верховен го очакваше.
Даниел се обърна наляво, където южноафриканският наемник седеше, вдигнал чаша с кафе към устата си. Беше я предупредил, че ще се случи нещо — и то тази вечер. Бяха го издали движенията сред дърветата. „Voor-loopers“ — заяви на африкаанс той. — „Разузнавачи.“
През следващите часове той и неговите хора бяха претърсили джунглата за индианци, надявайки се да ги прогонят. Откриха само стъпки, странни резки по дърветата — нещо като маркиране на територия — и отпечатъци от животински лапи само с два пръста. Наблизо се натъкнаха на останки от две животни, жестоко накълцани, покрити с кал и със същите пробити мехури, каквито бяха видели по трупа в реката. „Друго предупреждение“ — отбеляза Верховен.
В отговор Даниел реши да пропусне съня. Направи серия тестове на обръча от сензори за движение, с който бяха опасали поляната, и не се отдалечаваше от лаптопа, който показваше сигналите им.
От своя страна, Верховен разположи хората си в различни точки на поляната и взе една от немските овчарки при себе си до масата. Когато злокобните напеви се понесоха във въздуха, кучето се напрегна и застана между господаря си й източника на звуците.
Верховен гордо потупа животното и се озърна към Лейдлоу. Тя отново се вгледа в лаптопа! Сензорите не бяха регистрирали нищо.
В нощта пак се надигна протяжен зов. Южноафриканецът остави чашата си и вдигна радиостанцията.
— Виждате ли нещо?
— Тук нищо — чу се първият отговор.
— От тази страна е чисто — прозвуча вторият.
— Отваряйте си очите на четири, по дяволите, защото явно нещо ви убягва — нареди той.
Даниел беше чула достатъчно.
— Ще събудя всички.
Не се наложи да го прави. Смутени от воя, другите членове на групата вече се бяха надигнали и надничаха от палатките си или заемаха местата си край огъня при Верховен.
Поласки беше един от първите.
— Какво е това?
— Звучи като разгонена котка — отвърна Девърс.
Носачите се скупчиха един до друг. Макартър и Сюзан също дойдоха при огъня, следвани от Хоукър.
Даниел се приближи до Девърс и попита:
— Това на холокуа ли е?
Той не отговори веднага, явно стреснат от кънтящия глас.
— Разбира се, че е — убедено заяви Верховен.
Лейдлоу искаше потвърждение.
— Хайде де, да или не?
— Така ми се струва — рече лингвистът. — Прилича на техния език, обаче…
Докато Девърс напрягаше слух, Хоукър мина покрай тях и се настани върху един сандък.
— Време е да проверим дали твоя план ще сработи — каза му Даниел.
Планът беше прост: в случай на нападение щяха да се отбраняват в центъра на лагера, ограден с димки и монтирани върху триноги метал-халидни прожектори, като онези, които се използваха на олимпийските стадиони.
Ако ги атакуваха през деня, димките щяха обгърнат мястото в гъст тъмен дим и за секунди да скрият групата от, прииждащите нападатели. Това обаче нямаше да попречи на инфрачервените мерници, с които бяха снабдени автоматите на Верховен, и те щяха да могат да стрелят, оставайки скрити за противниците си.
В случай на нощно нападение, като това, което изглежда предстоеше, прожекторите щяха да имат същия ефект, заслепявайки приближаващите се, докато групата от НИИ щеше да изчезне в мрака в средата на лагера и да открие огън, ако се наложи.
Даниел огледа поляната. Засега бяха сами.
— Нещо на екрана? — попита Верховен.
Тя се озърна към лаптопа.
— Не. Сигурно още са далече.
— Вече ги виждам — съобщи по радиостанцията един от хората на Верховен. — Неколцина сред дърветата на юг.
В този миг лаптопът тихо запиука. На дисплея се появиха обекти: червени точици на сиво поле, някои на юг, други на запад.