В този момент се появи носачът, натоварен с четири автомата и кутия заредени пълнители.
Верховен взе оръжието от него.
— Раздай ги — заповяда Даниел. Сега напевите звучаха различно, по-мрачно и зловещо, и обикаляха поляната — глас след глас повтаряше една и съща дума.
Ако се съдеше по изражението му, Девърс я знаеше, но не я преведе. Лош признак.
Лейдлоу провери дисплея на лаптопа — навсякъде около тях имаше обекти, прекалено много, за да ги преброи. Тя се обърна към лингвиста.
— Бели лица — каза той, разбрал погледа й.
— Какво означава това?
— Бялото лице е дух. Носи смърт.
Не след дълго виковете придобиха характера на нещо като строева проверка. Индианците холокуа един след друг обявяваха присъствието си. Ревяха с всички сили, изпадаха в ярост. Даниел преброи до седемдесет и се отказа.
Залегналият до нея Хоукър се изправи и отиде при Верховен, който тъкмо се канеше да даде последния автомат, и каза:
— По-добре го дай на мен.
Южноафриканецът остана неподвижен за миг, после тикна оръжието в протегнатата му ръка.
Лейдлоу отново срещна погледа на Хоукър, ала този път не намери утеха в очите му. Бяха студени и мрачни. Нямаше и следа от предишната насмешка.
— Адски много са — каза един от хората на Верховен.
— Най-малко стотина. Може и да са повече.
— Много по-малко са — възрази шефът му, като се озърна към светещите точки на компютърния екран. — Определено са по-малко, отколкото искат да повярваме.
— Той измери наемника с гневен поглед.
— Възможно е, обаче това прилича на боен отряд — заяви Девърс. — Тия хора се отъждествяват с духовете на смъртта. Мажат се с бяла боя и отиват на бой. Вярват, че боята ги прави неуязвими като Бялото лице, онзи, който вече е мъртъв. Той ги закриля, защото ако вече са мъртви, не могат да бъдат убити.
Сякаш в отговор на думите му, гласовете внезапно замлъкнаха. Даниел се огледа наоколо, още никой не ги нападаше. Кълбата продължаваха да горят там, където бяха паднали, и из лагера се стелеха редки валма дим. Но въздухът беше неподвижен.
Изведнъж тя зърна движение на дисплея и вдигна поглед. Видя силует сред дърветата покрай поляната, очертан на фона на малки огньове. След секунди вече пламтяха десетина или повече и бързо опасваха целия периметър. Приличаше на горящ фитил, който постепенно пълзеше покрай поляната, движейки се по посока на часовниковата стрелка — на юг и на изток.
Храстите и тревата пращяха и подхващаха огъня, който се сливаше в непрекъсната стена. Даниел вече виждаше силуетите на хора с факли в ръце. Тичаха край дърветата и оставяха огнени опашки след себе си. Скоро поляната беше опасана от бързо разрастващ се пожар.
— Господи, ще ни изгорят — промълви Поласки.
— Тук няма какво да се запали — успокои го Хоукър.
Лейдлоу пое дълбоко дъх. Той имаше право. На поляната нямаше нищо запалимо, обаче оставаше проблемът с дима. Обграждащият ги огън вдигаше тежък, мазен пушек и вече ставаше трудно да дишат. Без да откъсва очи от края на поляната, тя отвори аптечката и извади наръч тънки като хартия маски. Бяха само шест и ги раздаде на Сюзан, Поласки, Макартър и носачите.
Един от хората на Верховен смъкна очилата си за нощно виждане.
— Сега сме напълно слепи. Индианците направиха тия устройства безполезни.
— Само че те не го знаят — отбеляза Хоукър.
Всички бяха станали нервни, освен Верховен и пилота. Даниел се обърна към Девърс и попита:
— Хайде, какво искат, по дяволите?
— Мисля, че не искат нищо — отвърна той.
— Тоест?
— Просто постоянно повтарят едни и същи думи. „Огън за огън, огън за чумата“. — Лингвистът трябваше да повиши глас, за да надвика пращенето на пламъците, които вече ги обграждаха отвсякъде. — Или се опитват да ни кажат нещо, или се самонавиват.
На отделни места сливащите се огнени езици пълзяха нагоре по дърветата, образуваха въздушни течения, завихряха страховити малки въртопи като бясно въртящи се джинове, пуснати от бутилка.
— Край — каза Даниел и погледна Верховен. — Включи проклетите прожектори и изстреляй няколко сигнални ракети срещу тях. Няма какво повече да чакаме.
Южноафриканецът се усмихна и натисна един ключ. Генераторът зарева и прожекторите мигновено засияха. Насреща им заблестя ослепително отражение от валмата бял и сив дим, като мъгла от множество призраци. Видимостта стана още по-лоша.