Скоро навалицата започна да се разпръсква. Тръгнаха си дори вдовицата и нейните придружители, отдалечавайки се бавно по алеята към паркинга.
Гибс остана още двайсетина минути, замислен за покойника, за бразилския проект и различните сценарии, които можеха да се разиграят. Пое към колата си едва когато леденият въздух проникна през палтото му.
На паркинга вече нямаше други автомобили. Но когато бръкна в джоба си за ключовете, към него се приближи сребрист мерцедес със затъмнени прозорци.
Гибс го погледна, очаквайки да отмине. Мерцедесът обаче спря пред него и задният прозорец плавно потъна във вратата.
— Стюарт Гибс?
Директорът на Оперативния отдел на НИИ се поколеба. Не виждаше кой е в купето, но нямаше причина да отрича.
— Какво обичате?
Към отворения прозорец се наведе мъж с гъста сива коса и антрацитносив костюм.
— Забелязах, че гумата ви е спаднала — каза непознатият. — Реших, че ще имате нужда от транспорт.
Гибс се озърна към колата си и установи, че задната гума наистина е спаднала, въпреки че беше чисто нов мишлен и на идване й нямаше нищо.
— Няма проблем — отвърна той. — Ще повикам някой да ме вземе.
— Трябва да поговорим — настоя мъжът. — Бях на погребението със сенатор Мецгър от Надзорната комисия. Разполагам със сведения за смъртта на господин Блъндин, които, струва ми се, трябва да научите.
— Какви сведения?
— От онези, които не могат да бъдат предоставени на полицията, докато не се пресеят и филтрират както трябва.
Гибс го зяпна.
— Времето е от съществено значение, затова, ако не пожелаете да ме изслушате, ще трябва да ги съобщя на добрия сенатор — добави сивокосият.
Директорът продължаваше да го гледа смаяно. Струваше му се познат, но не беше сигурен дали го е видял на погребението, или го познава от другаде.
— Кой сте вие?
Вратата се отвори и мъжът със сивия костюм се премести навътре.
— Казвам се Кауфман. Компанията ми е корпоративен член на вашия институт.
Естествено. Кауфман беше собственик на „Фютрекс“, един от фирмените клонове на НИИ. И една от фирмите, които Блъндин разследваше.
Гибс се качи безмълвно в колата. Тя потегли и затъмненият прозорец плавно се вдигна.
Той се огледа. Освен Кауфман, вътре беше само шофьорът.
— Много жалко за човек като него — рече сивокосият.
— Блъндин беше един от най-способните ми хора — отвърна Гибс. — И мой добър приятел. Но си имаше проблеми. Предполагам, че са взели своето.
Кауфман кимна сериозно.
— Винаги става така.
Интонацията му смущаваше директора — гласът му звучеше самодоволно и снизходително.
— За мен ще е огромно удовлетворение, ако успеем да заловим човека, който го е извършил. Даже да е някоя проститутка — каза Гибс.
— Едва ли е проститутка — възрази Кауфман. — Убили са го заради вашия бразилски проект.
Гибс се вцепени. Дори сенатор Мецгър не знаеше за проекта.
— Не съм сигурен за какво говорите.
— В момента група ваши оперативни работници са в Амазония. И са там без знанието и съгласието на американското консулство и бразилското правителство. Нужно ли е да ви казвам защо?
— Имаме хора в петдесет държави — отвърна директорът, като се мъчеше да запази самообладание. — Не помня всички. Що се отнася до консулството и бразилското правителство, убеден съм, че грешите. По-важно е обаче какво общо има това със смъртта на Мат.
— Съвсем просто е. Убили са го заради онова, което е знаел. Разследвал е проникването във вашата база данни, което е обезпокоило някои хора. Но и това ви е известно, нали?
Гибс се вторачи гневно в мъжа до себе си. Едва се владееше. Този човек му беше противен.
— Казвайте каквото имате да казвате, по дяволите.
Кауфман въздъхна.
— Да започнем с проекта. Вашите хора в Амазония търсят развалини на древен маянски град. Град, от който може би произхождат някои изключително странни предмети. Предмети, които произвеждат енергия — абсолютно неограничено количество енергия.
Той погледна Гибс в очите и продължи:
— Преди осем седмици сте изгубили група, която се е опитвала да направи същото. И досега се чудите какво се е случило с тях. Мога да отговоря и на този въпрос, ако пожелаете да ме изслушате.
— Вие сте копелето, което ни хакна! — възкликна директорът.
— Пуснахме една програма с разрешението на вашия Изследователски отдел — гордо заяви собственикът на „Фютрекс“. — Нещо, свързано със симулация на климата, струва ми се. Явно е предизвикала малка буря при вас.